Никой човек не може да се опази от всевъзможните опасности, които крият джунглите. Все пак аз съм уверен, че ако Ледибор носеше по-тежка пушка, той и до днес щеше да бъде жив. Чета понякога описания от ловци, които твърдят, че след като изстрелят двата патрона на мощната си пушка в слон, който ги преследва, слонът продължава да тича след тях. Не зная какво да мисля за това, но ми се струва, че или пушката не е била достатъчно тежка, или ловците не са могли да улучат животното, където трябва.
Слонът е огромен, но в него има само няколко уязвими места, където даже и най-мощният куршум едва може да причини моментална смърт. Първите ловци, излезли за слонова кост, са се прицелвали в отвора на ухото или малко по-напред от него. Когато стадо слонове се хранят спокойно, отвърстието на ухото безспорно е най-добрият прицел. Малко по-труден прицел е сърцето. Ударът в сърцето не дава такива бързи резултати, както един точен изстрел в ухото, но животното обикновено пада, след като измине стотина метра.
Аз обикновено се прицелвам в черепа. Като удариш слона там, той веднага пада на колене. Това е начинът, по който аз убивам слонове, и предпочитам него, защото винаги е давал отлични резултати. Когато животното е на около десет метра, този удар е най-добрият. Куршумът пуква черепа, влиза в мозъка и причинява моментална смърт. Но на разстояние, по-малко от десет метра, голямата разлика във височината на ловеца и слона прави този удар труден, дори и невъзможен. Ловецът е принуден да стреля нагоре, а куршумът удря в главата на слона под такъв ъгъл, че не засяга мозъка. Ако това се случи, ловецът рядко има време да стреля повторно, защото слонът може моментално да се обърне кръгом и да побегне или да убие ловеца.
Веднъж трябваше да се справям със стадо слонове, които не даваха на местните жители да отиват до извора през време на сушата. Преследвах два мъжки слона, когато изведнъж изскочи трети на по-малко от пет метра пред мен. Просто като че ли изникна от земята. Той ме видя и застана застрашително. Бях много близо, за да мога да стрелям фронтално в черепа, а положението, в което бях, не ми даваше възможност да стрелям в ухото или в сърцето. Оставаше ми само едно място, където можех да стрелям. Прицелих се на тридесет сантиметра под нивото на очите. Куршумът се плъзна по вътрешността на хобота и удари в мозъка. Слонът умря, преди да може да направи една крачка към мен. Без съмнение този удар е смъртоносен, но аз не желая да попадам в такова положение друг път и да прилагам този удар.
Спомням си друг случай, при който такъв удар не беше толкова сполучлив. Това беше един лов, от който без малко нямаше да се върна. Мулумбе и аз преследвахме слонове, които унищожаваха ниви, засети с картофи. Като си проправях път през гъстата гора, чух шум, подобен на удар от камшик. Слон чупеше клони, като се хранеше. Отправихме се по посока на шума. Бях направил само няколко крачки, когато Мулумбе ме спря. Направи ми знак, като сви устните си. Пред нас на по-малко от четири метра лежеше слон, като че ли беше мъртъв. Той спеше дълбоко.
Някои хора казват, че слоновете не спят легнали. Това не е истина. На няколко пъти съм намирал стада слонове, налягали на едната си страна, заспали дълбоко, и даже съм ги чувал да хъркат. Но знаех, че даже заспалият слон може да скочи на краката си мигновено, щом се изплаши. От мястото, на което бях спрял, виждах само задната част на слона. Трябваше да обиколя доста из гъстите шубраци, за да мога да стрелям в уязвимо място. Започнах да се придвижвам бавно. Пред мен имаше голям гъсталак, през който си проправях път колкото се може по-безшумно.
Не виждах и не чувах нищо. Но изведнъж като че ли стена от клони се спусна над мен. Инстинктивно погледнах нагоре. В този момент един клон ме шибна по лицето и удари дясното ми око. Полуослепял и с остра болка в окото, забелязах нещо кафяво да си проправя път из храсталака към мен. Стори ми се като грамадна змия. Предната й част беше само на тридесет сантиметра от мен. Това беше хоботът на слона, който беше скочил на крака и бързо и тихо се приближаваше към мен.
Нямах време да вдигна пушката си. Насочих дулото към хобота и дръпнах спусъка. Ритането на моята голяма пушка почти изкриви палеца ми. Но взривът на експлозията накара слона да се обърне назад. Чу се страшен шум от чупене на клони и той изчезна. Бях го улучил. Кръвта от хобота му беше изцапала приклада на пушката ми и беше опръскала пуловера ми. Когато съм стрелял, той вече е посягал да ме хване с хобота си.
Известно време не можех да направя нищо, освен да седна и да държа ръката си на пулсиращото око. Когато болката поутихна, реших да продължа преследването на животното. След такава близка среща ловецът непременно трябва да продължи преследването на животното. В противен случай има опасност да загуби самообладание и никога след това да не се осмели да излезе на лов.