Нощта, която последва, беше изпълнена с кошмари. Царицата симулира упорито главоболие, за да остане сама и да размишлява настрани от Соломон. На зазоряване тя реши да изпрати на срещата с Асадарон един свой сигурен човек. Той щеше да предаде вест на онзи войн, който отговори на въпроса: „Познавате ли кой е дал тези кехлибарени зърна?“ Пратеникът предаде на асирийския принц двете кехлибарени зърна и писмото на Македа, което звучеше като сърцераздирателен вик:
„Прибери се, о, прибери се в страната си, Асадароне, и изчакай търпеливо пристигането на онази, която искаш да видиш. Тя ще ти даде обяснения, които ще внесат мир в сърцето ти и ще ти покажат чистотата на съвестта й пред Бога“.
Воинът обаче никога не се подчиняваше на разсъдъка. Той беше от тези, които никоя сила не може да пречупи или да спре.
Отмъщението на Асадарон
Моят бог е богът на силата. Ще те отвлека насила и ще се упоя от твоята плът, за да отнеса това опиянение в рая на Ваал!
Пътят за Ецион Гавер беше затворен за корабите на Асадарон и той изсипа гнева си върху собствените си капитани. Асириецът реши да се върне обратно във Вавилон с част от войската си и да помоли страшния си чичо Салманасар да поиска справедливост за обидата. Но с пристигането си във Вавилон принцът вече беше променил решението си. Боеше се от среща с царя. За последния любовта на племенника му към Савската царица не беше тайна, но той съвсем нямаше намерение да води война срещу могъщата си съседка. Известен му беше и опитът за отвличане, който дръзкият Асадарон беше решил да предприеме, и изобщо не одобряваше тази авантюра, която можеше да го вкара в конфликт със Савската царица, пък и със Соломон.
Следователно принцът прецени, че е по-уместно да продължи пътя си към Иудея през Нинивия и Дамаск и да влезе инкогнито в Иерусалим. Е, разбира се, пътуването не беше такова, каквото си бе представял. Беше мечтал да дебаркира в Ецион Гавер с осем кораба с платна в цялата си вавилонска мощ. Щеше да смаже с величието си иудейския цар и да покаже колосалната си сила с най-прекрасна куртоазия. Сега обаче пътуваше изморен и трудно към планините на Галилея с керван, в който всички асирийски бойци се бяха маскирали като търговци на килими.
Таджурският княз беше мрачен. Близките му не можеха да го накарат вече да им се довери, а той избягваше дори и братското приятелско отношение на Набунасар. Последният гледаше със страх как господарят му е тръгнал да завладява Иерусалим.
Асирийците бяха разпънали лагера си в един проход, недалеч от реката Йордан, с поглед към града. Най-верните му офицери се бяха пръснали из града да продават килими за заблуда на охраната, пък и да получат новини за Македа.
Точно този ден принцът изпита цялото си нещастие. След като се бе заклел да си отмъсти, ридаещият от мъка любовник изпрати на царицата писмо с двете кехлибарени зърна, от които никога не се разделяше: царицата не благоволи да се яви на срещата. Това още повече засили решимостта му да отнеме любимата си от съперника.
Набунасар научи и някои интриги от двора. Ръсейки злато с шепи, той успя да купи един слуга на ковчежника Хайзар, който го информира най-точно. Така Асадарон узна, че цар Соломон и Савската царица щели да ходят на лов за газели на следващия ден край скалистите и залесени брегове на река Йордан. На уречения ден той подготви капан, помоли се на Ваал и му принесе много жертви. Пушеците не му предсказваха добро, но той не им обърна внимание. С лека екипировка и няколко решителни бойци застана на пътя, през който царицата трябваше да мине към реката. В същото време заповяда да вдигнат лагера и да се подготвят за много бързо бягство през проходите и планините на Галилея.
Мястото на засадата беше отлично избрано от авангарда на принца: в подножието на хълм, през което царският път се спускаше в лек наклон сред уханните храсти на лавровото, миртовото дърво, хвойните и терпентиновите дървета. Зеленината прикриваше подготвената клопка.
Умело привързана млада газела издаваше жални звуци. Князът бе уверен, че на това място царицата щеше да слезе от колесницата си и нямаше да позволи да се стреля по оплелото се животинче. Щеше да се втурне да го освобождава и в този момент храстите щяха да настръхнат от копия и пики. Асадарон беше предвидил, че колесницата на царицата щеше да предшества тази на Соломон.
Така и стана. Точно под склона царицата спря впряга си и се зажалва за пъшкащата газела. Едва доближила се до примамката, Асадарон я обхвана със силните си ръце като в железен обръч. След това скочи на коня си ведно с жертвата, а гора от конници се разположи като бариера пред царския ескорт, останал на тридесет лакти по-назад. Крилатите копита на жребеца пламтяха от галопа, продължил до река Йордан. Македа не се съпротивляваше. Похитителят можеше да предположи, че е припаднала, но хитрата пленничка очакваше сгодния момент, когато разпененият кон на асириеца щеше да се изтощи напълно от лудия бяг.