Същевременно златният цар, дошъл вече на себе си след светкавичната изненада, хвърли стражата си срещу конницата, която му препречваше пътя. Лесно принуди съучастниците на Асадарон да хукнат, след като тактиката им не бе да се бият, а да печелят време за господаря си.
— Спасете царицата! — крещеше Соломон, разкъсван от любов и разтреперан от срам. — Докарайте ми този нахалник жив или мъртъв! Хиляда шекела за този, който ще отмъсти за мен!
Конниците на Великолепния се хвърлиха по петите на княза, който беше вече само една черна точица, летяща по златния път от храст на храст. След дългата лудешка гонитба се чуваха ужасни викове на болка. Соломон видя как по-голямата част от стражата му се търкаляше по земята. Конете тъпчеха хората, които с изпочупени крайници и смазани гърди се задушаваха. Пътят се бе срутил под стъпките им и те бяха паднали в един прикрит с пясък дълбок ров.
— Ако искаш — предложи останалият до царя Асир, — аз ще продължа гонитбата с двадесет и пет души по преките пътеки.
Преданият Асир се хвърли напред пред конниците си, които приличаха на кентаври. Царят пък тръгна с останалите си бойци, избягнали асирийския капан. На хиляда лакти от това място вражески стрели пронизаха двама иудеи. Наложи се да спрат и да търсят из гъсталаците нападателите, които отново бяха успели да спрат устрема на преследвачите си.
— Двадесет от моите хора да отидат да хванат тези бандити! — извика царят, който вече си представяше как съпругата му е отвлечена завинаги и може би убита.
Тръгвайки отново, той пришпори преследвачите. Ужасни планове за отмъщение възбуждаха въображението му.
Неочаквано покрай реката пътят се оказа обграден от копия, пики и стрели. Битката бе кратка, но убийствена, защото асирийците се отбраняваха храбро.
В далечината Миролюбивият видя как конят на Асадарон свива встрани и се обръща във водата. Решила, че моментът е сгоден, Македа бе дръпнала юздите. Объркан и стреснат, Асадарон усети как течението го отнася. На десетина лакти от него плуваше царицата. Принцът обаче никога не губи смелостта си. Успява да улови отново коня си, яхва го и напредва с него през реката. А Перлата ту потъва, ту излиза на повърхността, но успява да стигне до брега. Асириецът я вижда и гневно изругава, докато тласка коня си към брега. Царицата трепери, изстисквайки мокрите си бели дрехи, като отчаян призив. От другата страна на реката се носи в галоп Соломон, който заповядва на хората си да прекосят реката и да помогнат на любимата му. Стрелите летят над вълните, но принцът е извън обсега им. Македа не знае какво да прави. Над реката, на около двадесетина лакти от мястото, където се намира тя, се издигат отвесни скали. Дали да се покатери, за да задържи Асадарон, докато я настигнат Соломоновите войници?
Събира цялата си енергия и взема това решение. Волева, настръхнала, тя бе решена да избяга от страшния Асадарон и се катери, без да чувства болка, без да й се завива свят. Червените й нокти се чупят, ръцете й се окървавяват от острите камъни и тръните. Напразно, защото силите я напускат, колкото повече Асадарон я настига. Не след дълго той я достигна в една вдлъбнатина на скалата и я хвана здраво. Метнал ценния товар на гърба си, той изкачва стръмната скала чак до върха. А пищната растителност, високи като кули дървета и гъстите храсталаци бяха объркали преследвачите.
Принцът постави Македа на земята. На строгото му лице се изписа страстно желание. Открадна целувка от алените устни.
— Можеш да протестираш, царице на утрото, нищо не може да ми попречи да те обладая. Твоята клетва е и моя, а моята е и твоя. Съпротивляваш се? Толкова по-зле за теб. Моят Бог е бог на силата. Ще те взема въпреки волята ти и ще се опия в плътта ти, за да отнеса опиянението си в рая на Ваал.
Отново я взе на ръце. Обятията му бяха като клещи, коленете като пружини, Македа изпита тръпка въпреки волята си. Неочаквано извика от ужас. Зад Асадарон нещо мърдаше в храсталака. Спасител ли беше това или неприятел?
С извадена сабя в ръка се бе появил Асир. Виждайки, че е изгубен Асадарон пусна царицата и отстъпи назад към пропастта.
— Какво искаш? — извика принцът. — Ти, нещастнико, ти трябва последен да искаш да се биеш срещу своите!
— Аз имам да отмъщавам за прекалено много засегната чест!