— Остави ме да избягам с моята любима и ще получиш Таджурската провинция.
— Аз не се продавам!
И битката започна. Завързаната Македа наблюдаваше ужасено как двамата мъже се хвърлиха един срещу друг като диви зверове. Уморен, племенникът на Салманасар се опита да избегне един удар, но не обърна внимание на Асир, който с един замах заби лъскавата си сабя в хълбока му.
Докато рухваше на земята, очите и устата му пратиха на Македа една целувка на съжаление.
Смъртта на Асадарон
Салманасар ще отсъди мъдро. Любовта водеше ръката ми и аз мислех само за вашия живот.
Царица Македа беше припаднала от ужас при виковете на Асадарон, при вида на кръвта, бликнала от него, и при бесните крясъци на Асир. Когато се свести, клекналият до нея прислужник й даваше да вдъхне от един еликсир. Извърна глава. Очите й се напълниха с горещи сълзи. Едва тогава забелязва Асир до безжизненото тяло на асирийския принц. Смъртникът беше красив. Лицето му беше останало спокойно. Бледата смъртна маска беше като от емайл. Сякаш спеше без никакво страдание и в съня му витаеха вечните химери на пламенната му и невъзможна любов.
Македа се изправи неуверено, подкрепяна от Соломон. Царят целуваше края на пояса й, прехласнат по детски, без да осъзнава драмата, която бушуваше в изтерзаната душа на съпругата му. Сложи я да седне на едно походно легло, извадено от царската екипировка за лов, и й каза:
— Страдаш ли, царице? Радостта от победата трябва да бъде балсам за болката ти. Ето виж, предводителят на тези дръзки хора беше убит от един лейтенант от твоята охрана.
Соломон направи знак на един слуга.
— Повикайте Асир, искам да му връча наградата, обещана за храбростта му.
Но Асир не чуваше владетеля. Загрижен беше единствено да отдаде дължимата почит на мъртвеца. Беше затворил очите на съперника си. Завил го беше в наметката му. Пригладил беше косите му и отметвайки туниката, беше открил върху голите гърди на асириеца верижката със златните плочки, на които бяха гравирани славните подвизи на дедите му. Беше поставил меча му в студената му дясна ръка и тогава гръмогласно повика асирийците. Паднали на колене те се помолиха на Бога Ваал да приеме Асадарон благосклонно в своя рай.
Когато Соломоновият страж докосна рамото на Асир и той се обърна, войникът се изненада от благородното изражение на обезобразеното лице на лейтенанта на царицата. Асир се изправи, тръгна след войника с горда стъпка и като се поклони пред владетелите с благородна грация, отблъсна кесията, която Соломон му подаваше.
— О, знаменити царю на Иудея, не принуждавайте един асирийски принц да приеме възнаграждение в злато за това, че е изпълнил почетния си дълг.
— Какъв асирийски принц? — запита Соломон.
— Ти си ме измамил, Асир? — намеси се царицата. — Сгрешил си.
— Разрешете на принц Намасар, потомък на древната царска фамилия на Белошите и понастоящем лейтенант на император Салманасар II, да ви разкаже накратко жестоката история на своя живот. Когато царицата ме прие, умиращ от глад и жажда, изтощен от умора в аксумските гори, то бе от дългото вървене и от битките ми с подли врагове. Спомняте ли си, царице, че тогава ви помолих да ми разрешите да скрия името и историята си, като ви обещах рано или късно да ви разкрия тайната си.
— Много добре си спомням — промълви Македа.
— Аз имах годеница — принцеса Семирамида от Асирия — започна с мъка разказа си Намасар. Но заповедите на Салманасар нямат нищо общо с повелите на сърцето и решенията му се ръководят само от съображения за държавен интерес. В името на Ваал, Салманасар е велик император! Но той заяви: „Асадарон ще се ожени за Семирамида.“ Но княз Асадарон, който е племенник на Салманасар, свободомислещ и горд, отказа да се ожени за нея. Той й съобщи, че обичал една принцеса с диамантен поглед, чиста като кристалната перла на дъното на моретата. Тогава Семирамида изпадна в страшен гняв. Отказът на Асадарон бе за нея обида и най-вече това, че той я сравняваше с тази чиста принцеса. Заради нея жестоката Семирамида си отмъсти на мен. Нейни въоръжени съучастници ме завързаха и обезобразиха лицето ми, подигравайки се на болката и мъката ми. След това ме натовариха на кораб, както бях завързан и крещящ за отмъщение и ме пратиха на принца Асадарон в столицата му Таджура. Когато ме докараха пред него, умиращ от срам, че съм завързан и обезобразен, му предадоха писмото от Семирамида. В него тя му се обясняваше в любов и искаше да му докаже, че аз не съм й бил любим, че той няма основание да се съмнява в нея, че тя е също толкова чиста, колкото онази Перла.