— Онази Перла? — прекъсна го Соломон.
— … колкото онази принцеса, която била чиста като перла — допълни Намасар.
— И тогава Асадарон се съжали над теб? — попита Македа.
— О не, царице! Проклета да е Семирамида, която накара принца да попадне в клопката й. Изплашен, племенникът на Салманасар, ме държа затворен в своя дворец, за да не узнае императорът трагедията. Наложи се да избягам преоблечен, да мина границата, да се бия десетки пъти, докато намеря сигурност при вас, о, царице, където преживях щастливи години, защото ви обичах.
— Вие, принце, вие ме обичахте?
— Няма ли право един принц да ви обича, царице? Да ви обича толкова, че да бъде щастлив от брака ви с прочутия Соломон. След като този брак ви прави щастлива, за мен това е блаженство. Несъмнено съм превишил задълженията си, убивайки моя двоен съперник, но Салманасар ще отсъди мъдро. Ръката ми бе въоръжена от любовта и аз мислех само за вашия живот. Позволете ми, царице, — продължи вече по-тържествено принцът — да бъда освободен от военните си задължения към Вас и да се прибера във Вавилон, за да предам тялото на Асадарон на майка му. Искам да отдам асирийски почести на видния принц и сам лично да обясня смъртта му на императора.
Замислена, Македа поклати одобрително глава.
— До деня на заминаването ви — намеси се Соломон — тялото на принц Асадарон ще се пази при мен, в Иудейското царство. Ще му бъдат отдадени почести като на принц от моята раса.
— Значи тази ужасна трагедия се случи, защото Асадарон е отказал да се ожени за съпругата, която императорът му е отредил и защото е обичал една непорочна жена? — попита царицата.
— Да — отговори екзалтирано Намасар. И този, който го уби, обичаше тази непорочна жена повече от смъртта.
— Замълчете, принце, и недейте да увеличавате силната ми скръб с нови съжаления. По-добре ме заведете да се поклоня пред тленните останки.
Царицата беше впечатлена от дисциплината на асирийците, уважението им към смъртта, благородните им традиции. Бяха се наредили в тържествен кръг около тялото. Всички бяха положили сабите, лъковете и копията си в краката на своя военачалник. Тези почести трогнаха Македа.
— Вземете си отново оръжието, бойци — им каза тя на асирийски език, вие сте достойни да го носите и нашите войници ще ви оказват уважение до границата.
Мъжете взеха оръжието си и Македа коленичи пред починалия. Сети се, че за втори път вижда безжизненото тяло на Асадарон, но този път смъртта бе истинска. Сабята на Намасар беше прекъснала този пламенен, щедър и дързък живот.
Македа се качи на колесницата при замисления Соломон и двамата изчакаха асирийците да издигнат княжеския балдахин, под който пренесоха тялото на Асадарон до лагера им, свалили оръжие и с тъжни, погребални напеви.
Савската царица забеляза смущението на съпруга си.
— О, царю — обърна се тя към него, докато колесницата ги носеше по пътя, — принц Асадарон ме обичаше и от любов към мен се закле да остане непорочен, докато Йехова ми налага да остана девица. Заклел се бе да ме отнеме от съперника си и удържа на думата си. Саможертвата и героизмът му заслужават да си спомням за него и да го пожаля. Но любовта ми към теб, Соломон е непокътната. Болезнените картини от миналото не са я накърнили. С последната си почит към славно загиналия аз погребвам и миналото си.
— Кой може да каже, царице — отговори глухо Соломон, — колко голяма е любовта ми към теб, тъй дълбока, висока, широка, далечна и близка, че не може да се побере в пространството? Сред спомените от това минало сърцето ми е като безпътно. Искам да благодаря на Бога за чудотворното ти избавление от страстната любов на този войн и ще му принеса жертви, защото спасявайки те, е унищожил и миналото ти.
— О, царю, пред Бога, чиято сила се явява безмерна на всяка крачка от живота ми, и пред теб, Еклисиаста, въплъщение на Йехова, аз отново се кълва, че от момента на коронацията ми, моето сърце и за миг не е туптяло за друг жив мъж, освен за теб.
И така стигнаха до лагера на асирийците…
Увериха се, че всички приготовления са били извършени още същата сутрин, за да бъде изграден лагерът възможно най-бързо. С викове и плач асирийците поставиха тялото на Асадарон в шатрата му под балдахина и се подготвиха да почетат мъртвеца според традициите си.
Соломон и Македа се оттеглиха и извикаха началника на лагера. Перлата позна Набунасар. Верният приятел ридаеше безутешно. Царицата нареди да извикат Намасар. Постави ги един до друг. Взе ръцете им и безмълвно ги сложи една върху друга.
— Помирете се — каза тя. — Омразата ви изгоря в една битка, изходът от която се реши от Бога. Помирете се и се помолете по братски на вашето божество да се смили над Асадарон.