Двамата противници се помолила на Ваал, държейки се едновременно един друг за врата. Сетне поеха дясната ръка на мъртвеца, целунаха я от горната и от опаката страна и се прегърнаха.
— Щастлива съм — им каза царицата. — Радвам се на благородните ви сърца. Елате още утре в двореца. Цар Соломон и аз искаме да уредим подробностите по заминаването и пристигането на тленните останки на принца в неговата столица.
След тези думи царската двойка се оттегли.
Час по-късно сто Иудейски войници и сто савци се присъединиха към асирийските войни, за да отдадат почит на загиналия.
В лагера на Асадарон погребалните кадилници изпълваха с тамян полето и острите жалби на оплаквачките разкъсваха напрегнатата атмосфера. А в Иерусалим поети вече възпяваха славата на боеца под звуците на лютните.
Няколко дни по-късно тялото на Асадарон пристига в Ецион Гавер, придружено от внушителен ескорт от войници на царицата и стража на царя.
Един платноход приюти погребалния товар. При пролива Диодори флотът на царицата отново отдаде почит на нещастия храбрец. Във Вавилон тялото бе посрещнато с най-високи почести от самия император. В тази страшна трагедия Салманасар виждаше лоши предзнаменования. Устрои на племенника си великолепно погребение и след това разпита Намасар.
Присъдата на императора бе дадена бързо. Заповяда да затворят Семирамида за двадесет и четири месеца в един храм. Там горделивата принцеса да размишлява върху последиците от отмъщенията.
„Кръвно отмъщение“ Салманасар не поиска нито от Соломон, нито от Савската царица. Предпазлив и внимателен по природа, Салманасар все пак не прощаваше. Омразата му се предаде от поколение на поколение и разцъфтя чудовищно. По-късно Сарданапал щеше да прояви необяснима враждебност към иудейци и савци.
Необяснима ли? Естествено, необяснима само за тези, които не познаваха епопеята на принц Асадарон. А Семирамида, на която смъртта на Салманасар отреди регентството на Вавилон уплаши света с лудата си и престъпна перверзия, която остави името й завинаги във вековете. Но знае ли се дали Семирамида не си е отмъщавала навремето на всички тези млади и слънчеви мъже, привличани от тялото й, за най-великата, най-нещастната и най-незабравимата си любов в живота? Защото принц Асадарон беше чист и красив като деня.
Савската царица съживява пет удавнички
Те надаваха викове от радост и страх едновременно, плувайки със замах към брега…
Тази сутрин в храма спокойствието на Соломон бе нарушено от група разгневени равини. Отправил ежедневните си молитви към Йехова, царят тъкмо се готвеше да се прибере в двореца си, обмисляйки нова поема, когато първосвещеникът отправи молба към него в обичайната почтителна форма.
Пет жени от савската армия — обясни той — бяха извършили ужасно престъпление: облечени с мъжките си униформи, те влезли в Храма и дръзнали да се приближат до свещения Хекал. А според неумолимия закон на Йехова за върховенството на мъжа само мъже се допускаха до това място, където да съзерцават неясния Божи образ сред синкавия и лют дим на тамяна.
Равините бдяха за спазването на божията заповед, осъждайки веднага виновниците на смърт. Но амазонките на Савската царица не бяха свели чело пред правоверния им гняв. Бяха се разбунтували и дори се отнесоха грубо с равините, заявявайки: „Нашата царица ни направи мъже. Ние се ползваме с всички мъжки привилегии и отношението към нас трябва да бъде такова.“
— Явно манталитетът на тези жени е изкривен поради военното им възпитание — промълви Соломон. — Бен Елеазар, смяташ ли, че те нарочно са проникнали в Хекала? Не е ли по-вероятно да са се изгубили из лабиринтите на Храма?
— Те така твърдят, велики царю, но и да осъзнават, и да не осъзнават престъплението си, аз трябва да поискам те да бъдат наказани със смърт в името на Божия закон.
— Къде са тези жени? — попита царят, притеснен от мисълта да заповяда екзекутирането на войници на Савската царица.
— Силни и хитри като хищници, те не ни се подчиниха и хитро изчезнаха, преди още да сме извикали стражата.
При мисълта как достолепните и тежки свещеници гонят гъвкавите като котки воини на съпругата му, Еклисиастът се усмихна. Когато вдигна обаче очи към групата на равините и видя изкривените им лица, усети враждебността, която се надигаше в някои среди против Савската царица. Едни не одобряваха разкоша й, неизчерпаемите й богатства, други се бояха от засилване на влиянието й върху царя, което щеше да се отрази зле на собствените им позиции. Някои пък я обвиняваха в магьосничество. Твърдяха, че нейните магьосничества били обида за религията. Соломон изчакваше сгоден момент, за да се противопостави на тези враждебни настроения. За съжаление погрешната стъпка на савските воини беше дала основание на равините да беснеят.