Военните кортежи се предвождаха от подвижни порои от звуци: пронизителни тромпети, гръмотевични барабани, тамбурини и тимпани, изненадващи свирки.
Царят откри игрите.
Елитната Соломонова кавалерия представи дресирани коне, които танцуваха, подскачаха и се въртяха щом изплющеше камшикът на ездача им. Други кавалеристи, от конницата на Савската царица, изпълниха опасни акробатични номера първо на коне с амуниция, а след това без нея. Няколко галилейски конници, изправени на конете си, представиха спектакъл на живописен бой с копия. Накрая най-добрите копиехвъргачи и стрелци с лък от двете братски армии се впуснаха във вълнуващи предизвикателства. Целеха се в мишените на централната платформа на полето. Националната им гордост разпалваше уменията им. Улучилите мишената по средата, биваха триумфално издигани на ръце пред самата мишена, а после ги представяха на цар Соломон, който им връчваше лък или позлатено копие и завързваше на гордото им чело тънка пурпурна лента.
След като всички офицери и благородници бяха вече изпитали силите си в тези рицарски състезания Македа стана и поиска благоволението на златния цар да се състезава с най-добрите стрелци.
Всички иудеи, които познаваха изтънчената женственост на царицата, се подсмиваха на смелостта й. Савците пък им отговаряха с иронично изражение на лицето, защото познаваха небивалото й умение.
— От десетгодишна стрелям с лък и хвърлям копие по най-трудни мишени — обясни тя. — Мога да премеря сили с най-добрите между вас ако съпругът ми е съгласен.
— Разбира се — отговори владетелят. — Не желая да противореча на царицата.
— Залогът ще бъдат тези две златни гривни — каза Македа, разпалвайки се от спомена за спортните си подвизи в Тива, в Аксум и в Сава. — Нека и противниците ми хвърлят върху този килим две гривни. Щастливецът, който спечели ще отнесе всичко в туниката си.
Царят незабавно сне две гривни от ръката си и ги хвърли върху килима. Офицерите и благородниците като че ли очаквали само примера му, също хвърлиха златни гривни. Много скоро килимът се покри с бляскави съзвездия от халки.
— И тъй като аз предложих облога — възкликна весело царицата, — смятам, че правилата на играта ми позволяват първа да започна аз.
Като малко момиченце тя свали бързо тежката си имперска пелерина, излъсканата си диадема, седемте савски перли и скиптъра си. Изглеждаше стройна в чудната туника, която вятърът моделираше по нежните форми на тялото й.
В това утро, царицата на утрото Македа беше по-скоро жена, отколкото царица в простичката Иудейска роба и Соломон се закле в себе си да награди богато онзи скулптор, който успее да запечата в най-хубавия мрамор симфонията на тази жива прелест.
Вече й бяха поднесли лъка и стрелите. Тя ги нагласи с онова спокойствие, от което душата изключва всичко наоколо и се насочва, както стрелата, към волята за победа. Подигравателно настроените състезатели бяха заобиколили крехката млада жена и царят трепереше да не би тя да сбърка, но за най-голяма изненада, тя отпусна лъка и стрелата се заби като светкавица в сърцето на първата мишена, после на втората и на третата. Невъзмутима, царицата грабна останалите стрели, които й поднасяше в златен калъф един приклекнал, прехласнат войник. Тя не обръщаше внимание нито на ласкателствата на другите състезатели, с които те прикриваха огорчението си, нито на шушукането на тълпата, слисана от уверената й сръчност. Окото й укротяваше мишената. Праволинейната стрела следваше погледа й и достигаше целта. Когато и седмата стрела се заби в седмото сърце, Македа захвърли лъка си и без ни най-малка гордост викна на турнир първия си противник.
Какъв смисъл имаше да правят опити да победят? Галилейските стрелци се оттеглиха жалки от стрелковото поле, а савците твърдяха, че те не са се обзалагали с царицата, тъй като тя е непобедима.
Тогава Македа си седна отново на мястото, като благодари на народа, който я акламираше, но отказа да приеме спечелените накити.
— Аз искам само моите гривни и гривните на съпруга ми — заяви тя, когато й поднасяха трофеите. Останалите гривни да бъдат продадени на търг и парите да се раздадат на бедните в Иерусалим.
Савската царица умееше да се хареса благодарение на доброто си и щедро сърце. Соломон обяви:
— Сега започва надбягването с колесници.
В програмата на празненството това състезание разпалваше най-много страст. Публиката се палеше за отделните състезатели, които препускаха като светкавици с отлично тренираните си коне. На пистата, около която зрителите ревяха по скоростта на конете или майсторството на водачите им, колесниците летяха все по-бързо. С безкрайно умение шампионите овладяваха впряговете си от три, четири или пет състезателни коне, залудели от собствената си бързина и от заобикалящата ги гърмяща атмосфера. Задачата им беше да надминат останалите конкуренти по бързина в права линия, така че в края на пистата да направят умел завой. В противен случай леките колесници връхлитаха върху препънатите коне, които цвилеха от болка. Тогава жертвите се изнасяха бързо и състезанието продължаваше.