След като спокойствието се възцари благодарение на появата на царската двойка, за която конници пробиваха път в тълпата, Соломон реши, че надбягванията са приключили.
Глашатаите повтаряха заповедта му, а тълпата бавно се изниза. Едва след това кортежите се прибраха в двореца.
Македа страдаше много от нараняванията. Тя мечтаеше за благотворна и ухайна вода, нежен масаж и дълга почивка. Душата й бе наранена от покушението. Главният съдия, в желанието си да се хареса на владетеля, вече излагаше пред него странните си умозаключения.
— Мога да ви поднеса набучена на пика главата на виновника, велики царю!
— Мен ме интересуват повече виновниците — отговаря тържествено владетелят.
— Така е, но виновникът ме интересува по-малко от виновниците — отвърна царят.
— Така е, — продължи съдията, — но виновникът може да ни каже кой му е наредил.
— Как го открихте? — попита царицата.
— Когато видях колесницата ви царице, препълнена с цветя, аз се поинтересувах кой се е погрижил за това и узнах, че един от робите на принцеса Самси д’Ариби бил донесъл огромните букети в колесницата.
— Къде е той? — пита Соломон.
— Тук е. Наредих да го намерят веднага.
Доведоха треперещия от страх роб, окован във вериги като опасен престъпник, заобиколен от стражи. Той се хвърли на земята, заекващ и уплашен.
— Можеш да изгубиш главата си или да бъдеш освободен. Кой ти заповяда да напълниш с цветя колесницата на царица Македа?
— Принцеса Самси ми даде да занеса букетите, царю, смилете се над мен!
— Какъв бе претекстът за тази любезност? — попита го Соломон. Робът замълча.
— Щом мълчи, нека го поизмъчват, за да проговори! — заповяда владетелят.
— Не, не, царю! Не искам да умра! Ще кажа! Принцеса Самси ми даде букетите с едно остро ножче, скрито в тях. Стражите ме допуснаха, без да се усъмнят, до колесницата. Аз наредих цветята…
— И ти преряза поводите?
— Щяха да ме убият, ако не изпълнех заповедите на принцеса Самси, велики царю!
Соломон се обърна към главния съдия:
— Да ми доведат принцеса Самси, а също и офицера, който се надбягваше с царицата.
— Спомням си — прошепна Македа, — че този човек не искаше да ме надмине. Сигурно е искал, когато падна, конете му да ме премажат. Каква ужасна смърт! И то измислена от жена!
Откриха принцесата много бързо. Когато стражите я намериха, тя се готвеше да напусне града. В нещастието си тя се държа високомерно и не поздрави нито царя, нито царицата.
— Самси, знаем, че ти си наредила да прережат поводите на колесницата на съпругата ми. Защо го направи?
— Защото я мразя и защото те обичам, о, Соломоне!
— Ти ще умреш, както и съучастникът ти, офицера — заяви Соломон.
Офицерът, за разлика от принцесата, стоеше засрамен.
Той призна всичко. Безмерната си любов към Самси. Престъплението. Бил коняр, тя го извела от конюшните и го направила офицер. Мъжките му достойнства привличали много пламенната Самси. Била се заклела да издигне любовника си още повече и да го направи капитан на царските конюшни, ако стане съпруга на Соломон.
Вече извън обсега на принцесата, офицерът разкри засрамено всички предателства и заговори против Македа. Този искал да я убие, друг да я отрови. А Самси измислила ужасната злополука с колесницата.
Офицерът свидетелстваше, че бил играчка в ръцете на опасната жена и че сега вече се отказвал от нея, подъл и зъл, само и само да спаси главата си. Дълго време се бил съпротивлявал, но с милувки и обещания тя надвила малодушието му.
— И двамата ще умрете — реши Соломон, — но преди това ще ви подложат на мъчения, за да разкриете всичките си подли заговори.
— О, царю! — намеси се Македа с глас като на сирена — искам милост за жената.
— За убийцата, която без малко щеше да ме лиши от любовта? Никога — отсече Соломон.
— Моля те и настоявам. Тази жена пожела да ме убие. Подари ми живота й.
От лицето на Македа не слизаше една престорена усмивка.
— Няма да съжаляваш, повярвай ми, защото искам милост за нея при известни условия.
— Кажи ми какви, любима моя, и ще я помилвам…
— Самси ще е свободна, но свободна само в Иерусалим. Ще бъде следена ден и нощ и няма да може да напуска града. За украса на прелестното си лице ще привързва върху бялото си като мляко чело ремък от конска амуниция, ще остриже прекрасните си коси и през целия си живот това ще бъде единството й украшение: конски повод вместо диадема.