— Защо не, Соломоне? Преди да те познавам, заслепението от невежеството ми ме накара да обявя превъзходството на женския пол над мъжкия. Аз почувствах несъстоятелността на волята си и затова оттогава насам работя за равенство между двата пола.
— Как ще се постигне то?
— Като се намали ролята на сладострастието.
— Егоистично, красива моя царице, божествен инструмент на любовта. Онова, което е добро за царицата, трябва да е добро и за народа й…
— Уви, царицата има слабости, които осъзнава. Тя ще съумее да ги уравновеси чрез силата на характера си. Но народът има непоправими слабости. Любовното чувство, парализирано от моите декрети, предизвика абсолютен обрат в чувствата. И след хиляди години ще остане следа от това. Жените вече няма да се потискат от главозамайващата си сексуалност и няма вече с плътта си да бъдат зависими от егоистичните мъже. След като жените в моята империя еднакво с мъжете допринасят за добруването на обществото, броят на работещите се удвои, увеличиха се производителността и богатството на империята.
— Ето че разсъждаваш като равините и търговците в Иерусалим — пошегува се Соломон. — И те ценят в живота само материалните постижения, златото, натрупването на богатства. Напразно съм се борил против този дух на печалби, който ще разврати накрая целия свят. Повярвай ми, царице, освен това благоденствие, което ти се хвалиш, че си постигнала има и нещо друго: любов, удоволствие да се живее, семейно щастие и гореща наслада от развихрени чувства…
— Схващанията ти са мъдри, Соломоне, и аз бих ги споделила, ако не водеха бързо към злоупотреби и безобразия. А моите закони, напротив, имаха здравословно отражение върху прекаления превес на чувствата. Днес сред моя народ никой вече не оспорва сексуалното равенство, в резултат на което жената е сътрудничка на съпруга си, а не както преди само средство за задоволяване на неговите сладострастни желания. Народът на Симиена и Сава работи и се множи, без да драматизира любовната страна на живота си. Свободата на половете е абсолютна и щастието е всеобщо.
— Не ти вярвам, но те поздравявам, велика царице на утрото. — Делото ти е доказателство за добронамереност. Бъди благословена дотогава, докато дейността ти не наруши божествените закони на Йехова. Оставям те да си законодателстваш както искаш, но искам права единствен върху царството на тялото ти.
Макар и поласкана, Савската царица беше все така в капризно настроение. Видимо, желаеше да продължи разискванията, за да стигне до търсеното от нея обяснение. И успя по време на закуската в градината, в очарованието на ароматната привечер, която се спускаше над полетата на Галилея.
— Царю мой — каза тя тогава. — Македа дълго размишлява… И знае всичко, но от всичко, което знае, ценното й заключение е следното: царицата трябва да замине.
Изненадан, Соломон остро протестира.
Македа разсея опасенията му. Любовта му? Голяма беше колкото земята. Но всеки ден тя по чудо се спасяваше от покушения. Потушените заговори можеха да бъдат разпалени от омразата. Равините не й бяха простили чудото с петте удавени жени. А дали влюбената в Соломон принцеса Самси нямаше подражателки?
Царят се постара да успокои съпругата си, но тя успя да преодолее съпротивата му, като му описа колко сладко щеше да е съвместното прекарване на сто и двадесет любовни дни в Тадмор20.
— Защо в Тадмор обична моя?
— Чуй, Тадмор е един от най-красивите оазиси в света и зеленината му в слънчевата светлина и сред златните пясъци на пустинята е омайваща. Изворът с жива вода, който тече сред тази зеленина, е като поток от скъпоценни камъни. Хайде да отидем да прекараме там радостни мигове сами. Царю мой, аз съм влюбена и искам да се наситя на умелите ти прегръдки така, че тялото ми всеки миг да чувства вкуса им и непрестанно да ги желае. В Иерусалим аз непрекъснато изпитвам ревност спрямо заобикалящата те атмосфера. Ела. В Тадмор имам къща, в която ще бъдем щастливи. Там те очакват неописуеми изненади.
— Отдавна ли кроиш този изгнанически план?
— Още от сватбата кроя да те отвлека, царю! Нали съм запазила деформираните си стари закони, според която жената може да отвлече своя любовник в дома си!
— В случая схващането ти не е без очарование — каза Соломон приповдигнато.
Македа продължаваше да описва прелестите на Тадмор с пламенни изрази. Тъжното й настроение се оправи, когато владетелят започна да се поддава на новия й каприз.
— От Иерусалим ще отидем в Тадмор през планината Ефраим и планината Тавор — посочи тя. — Ще направим посещението, което цар Хирам от Тир ни предлага отдавна, а след това през Финикия, Ливанските планини и Зозав ще прекосим сирийската пустиня и ще стигнем в Алемафакар21.