— В Алемафакар? Нали навсякъде, където си ти, е рай! — усмихна се царят.
— Може би, но в Алемафакар, който съм построила, са събрани всички земни наслади и аз искам с теб да прекараме там незабравимо… На връщане ще се видим и с фараона Псусенес. Тъй любовното ни пътешествие ще има и своята полезна страна. Кажи ми, че си съгласен, любими, и веднага ще заповядам да приготвят големите и дълги кервани.
— Да, да — повтори Соломон захласнат.
— Искам триумфално пътуване, каквато е любовта ни. Навсякъде, където преминем, хората ще останат учудени и прехласнати векове наред. От колко време аз обмислям това пътуване… Мисли си за радостта да си само с мен, далеч от пълните с омраза свещеници и от твоите жени съучастнички, далеч от Храма ти и съветниците ти. Само мой! Ще плаваме в щастие. Толкова внушителни ще бъдат нашите ескорти от хора, слонове, камили и коне, че ще им е необходим цял ден, за да прекосят някое село. А народът ще говори: Колко са велики! Колко се обичат! Колко са щастливи!
„В Алемафакар ти ще бъдеш най-щастлив, защото, ако наистина обичаш тялото ми и ако Йехова е създал насладите, на моите гърди, ти ще ги познаеш всичките. Нямай никакви държавнически грижи. Вече започват да се организират моите сигнализационни кули по пътя ни. Преди малко съветниците ми съобщиха, че Тадмор, на петнадесет дни бърз ход от Иерусалим, скоро ще бъде построен… Остави твоята царица да ти поднесе ново чудо…“
Към рая на страстната любов
На Соломон никога не му омръзваше умната и винаги нова изобретателност на пламенната му любовница, която си наваксваше откраднатите години любов.
И както пожела Савската царица, керваните потеглиха към Тир по пътя за Тадмор. Тълпите, струпали се да ги видят никога не бяха наблюдавали по-феерична картина на напредваща велика сила.
Гигантски слонове вървяха в челото и в края на кервана. Множество конници и пехотинци го пазят. Стотици колесници и каруци пренасяха съоръжения, храни, инвентар, докато Савската царица и цар Соломон пътуваха комфортно в прекрасни меки кошове на гърба на слон. С пристигането си в столицата на Финикия кортежът слиса поданиците на цар Хирам. Но желанието на Македа да стигне в Тадмор по-бързо бе толкова голямо, че тя се постара да съкрати триумфалния прием, който бе организиран в нейна чест. Все пак намери достатъчно време да разгледа с възхищение сградите от по 12–15 етажа. Град Тир, важен център на корабоплаването и търговията, беше пренаселен и жителите му бяха принудени да строят високи сгради, за да има място за всички.
Чак след четиринадесет дни непрекъснат ход през пустинята керванът пристигна в Тадмор. Оазисът се стори на влюбените като бляскав мираж. Сред палмови горички и зеленина се редяха снежнобели постройки. Този град на мечтите Савската царица бе обкръжила с богата растителност, докарана от Дамаск. Тук всичко зависеше от бистрата вода, източник на живот сред трагичния пясъчен океан, превърнал Тадмор в недостъпно убежище. Пустинята беше безмилостна и жестока към дръзките керванджии. Онези, които не бяха очаквани в Тадмор умираха от жажда. Тъй като, обсебвайки единствения извор в сирийската пустиня, Македа бе направила пустинята невъзможна за прекосяване.
И все пак, ако някой пътник с късмет успееше да стигне до Алемафакар, приемаха го най-напред във военния лагер, изграден в края на една зелена площ, която завършваше с голям басейн. В дъното на лагера имаше малки къщички специално за танцьори и танцьорки. Посетителят преминаваше през феерична градина, за да стигне до кухните и помещенията за прислугата. След това можеше да се възхити на павилиона на любовта — правоъгълна сграда, обградена с галерия от колонади, като всяка колона беше с форма на фалос. Вляво се намираше частната резиденция на царицата, състояща се от две стаи, една за почивка, една за тоалет. Резиденцията на царя беше точно същата и се намираше вдясно от павилиона… Зад тях се виждаше още един парк, където бяха клетките на любимите животни. В дъното на парка павилионите на стражата и на малцината придворни, допуснати да споделят усамотението на царската двойка, обграждаха свещеното място на драгоценния извор, благото на пустинята, даряващо живот сред ужасните парливи пясъци, гроб за онези, които бяха се изгубили, саван за дръзките номади.
Ето това можеше да види в Тадмор пътешественикът с късмет. Безспорно бе обаче, че никого нямаше да допуснат до украсената като храм вила, свежа и сводеста като подземие, където сладострастното нетърпение на царствените влюбени се развихри без граници…