И най-дребните подробности допринасяха успешно за създаването на чувствена атмосфера, защото тук всичко напомняше и призоваваше за любов. Мозайките на пода представяха най-нежни еротични сцени. По стените картините и гоблените предлагаха многозначителни внушения. Навсякъде се налагаше, цареше и триумфираше любовна прегръдка. Навсякъде имаше фрески на жени, обладани от мъже, птици или животни с такова въображение, на което трудно се усвояваше. Статуи на красиви същества в хармонични съвкупления, свидетелстваха за неизказуеми наслади… Самата форма на мебелите напомняше тела, отпуснати или изопнати от желанието или екстаза. Масата се опираше на четири огромни пениса. Съдовете бяха изрисувани и изписани с еротични картини и максими. Соломон и Македа вкусваха специално приготвени ястия за изостряне на чувствеността. Сервираха им ги най-красиви голи роби. Артисти, танцьори и мимове изпълняваха трескаво актови сцени под звуците на възбуждаща музика.
Царят поет и Савската царица плуваха тук в море от сладострастие, с изопнати като струни тела. Соломон не се насищаше на умелата и все нова и нова изобретателност на страстната си любовница, която си наваксваше откраднатите й от времето години за любов. За да построи този Алемафакар, Савската царица бе пратила четири хиляди работници да работят денонощно в продължение на осем месеца. Най-известните аксумски и савски архитекти бяха начертали проектите, преправяни безкрайно, за да угодят на влюбената царица. Прочутият Адонирам, излял огромните статуи на крилати химери, чудовищни грифони, херувими и духове за Храма в Иерусалим, беше специално натоварен от Македа да изкове еротичните фигури, проектите за които му бяха предоставени от най-прочутите скулптори, възпели физическата любов. Всички чудеса на еротичното изкуство от Тива, Вавилон и Сава бяха събрани и донесени от пратеници на царицата, за да украсят двореца на насладите.
Сред тази оргия от светлини, благоухания, музика и чувственост великолепният цар и царицата на утрото прекарваха морни дни. Още със събуждането си към петия час в своя павилион, където Македа грижливо бе устроила копие на царските покои в Иерусалим, Соломон се подлагаше на умелите грижи на слугите на царицата. Безмълвни, те го масажираха и парфюмираха като за сватба. Край него във въздуха се носеха звуци на лютни и песни, нежни като ухание на цветя. Обличаше си богата, дълга и лека роба от пурпурна коприна със златни бродерии, която го обвиваше като кървава мантия и отиваше в павилиона на любовта, придружен от голи, виещи се танцьорки, които описваха около него арабески от плът. Македа се присъединяваше към него в стаята за закуска. И тя бе придружена от голи танцьори и певци. Около нея подскачаха бели, лъскави пауни. От кадилниците и съдовете за благоуханни масла се разнасяше силен дъх на смирна, нард и канела. Обвита обикновено с два леки воала, под които се очертаваха вълнообразно линиите на красивото й тяло станало още по-гъвкаво и дръзко от любовните игри, царицата харесваше да я желаят още от сутринта и денят й да получи благословията на страстта.
Слугите им наливаха скъпи възбуждащи напитки. Зад една завеса певец възпяваше физическата красота и опияненията на плътта. „Отметни първото було. Върху тялото на твоята съпруга то е като утринна мъгла в полето преди победоносното слънце да я разсее.“ И Соломон снемаше първия воал. В това време танцьори и слуги се оттегляха. Само певецът с кристалния акомпанимент на арфа продължаваше да слави любовта.
„Отметни и второто було, булото на свяна. Люби, о царю! Люби тази, която те люби и ти се отдава, прелестна като светъл ден.“ Всеки ден Македа измисляше невиждани любовни угощения. Ненаситна бе в търсенето на все по-смели и изтънчени еротични похвати, тайната на които книжници и учени си предаваха като магически формули.
Горещите часове на деня те прекарваха в лека дрямка или игри в алабастровия басейн. Настъпеше ли здрач, идваше чудото на копринено-кадифените и ухайни ориенталски нощи. Приказни нощи, изтъкани сякаш от скъпоценни камъни и от пурпура на умиращото слънце. Тогава за прохлада любовниците излизаха на горната тераса на павилиона. Високи балюстради, застлани с килими и рогозки, предпазваха тази висяща градина от облаците пясък, които неусетно проникваха навсякъде. Към четирите посоки се откриваха приказни пейзажи и въображаеми градове в постоянно променящия се мираж, в който небето се сливаше със земята.
На обсипаната с цветя трапеза храната се сервираше в златни съдове. Менюто беше винаги ободряващо, вината опияняващи, кафето — чисто и парещо. В този час царят поет с радост посягаше към арфата или лютнята и отпращайки танцьорки, музиканти и певци, оставаше сам с Македа.