За да прилича на него
Детето, което нося под сърцето си трябва да продължи след нас мисията за обединение на пръснатия по широкия свят народ на Израил…
Соломон се бе появил на терасата на двореца в Палмира, следван от един слуга исполин, който водеше огромен овен с позлатени рога. Царицата много се учуди. За да й обясни, Соломон хвърли натъжен поглед към заобикалящите я. Македа се бе излегнала на един диван, а робите го люлееха леко, за да раздвижват въздуха и да освежават пренагрятата следобедна атмосфера. Около нея трима стари книжници изпълваха папируси със сложните си почерци.
— Мога ли да помоля съпругата си да благоволи да обясни защо е този труд?
Без да отговаря, Македа взе един от свитъците и го подаде на царя. Изненадан и поласкан, Еклисиастът прочете в него притчите и псалмите, които бе съчинявал до вчера в хладината на здрача, за да я развлича.
— Но защо, божествена моя, е този труд, който те занимава и изморява? Нали всичко, което пея и казвам, е само за нас двамата?
— Защото искам словата ти да останат безсмъртни, мъдри господарю.
— Словото е само един дъх. Единствено сградата от камък и злато на големия Храм ще остане и ще е достатъчна слава за мен.
— Грешиш, велики мой. С пороите от мъдрост, които изтичат от устата ти, гласът ти е по-траен от камъните. Камъните ще се разпаднат, както са се разпаднали грандиозните паметници, гигантските гробници, които работниците ни откриха на склона на Ливанската планина. Те свидетелстват за великолепията на една мъртва цивилизация, която никога няма да достигнем.
— След като камъните стават прах, какво остава от думите?
— Аз съм намерила предпазна обвивка, която ще устои на вековете. И в бъдеще нашите потомци ще могат да черпят от извора на твоята мъдрост. Ако Йехова пожелае, ще вдъхнови някой левит да прибави към разказа за Мойсей и твоите писания за възпитанието на децата.
— Не каза ли ти „нашите потомци“, божествена моя? Царицата на утрото се изчерви. Обърна поглед към неподвижно застаналите книжници, които се правят, че не се интересуват от разговора на двамата. Царят веднага разбра и се усмихна. Плесна с ръце. Един от слугите развърза овена с позлатените рога. Скокливият овен се завъртя, изправи се на задни крака и при един знак от Соломон се нахвърли върху робите и книжниците.
— Видя ли, царице — каза Миролюбивият, когато терасата се опразни от досадниците, — този дресиран овен е моят калкай22.
Македа се разсмя и притегли към себе си съпруга си, но Соломон я улови за раменете и поиска да разбере истината.
— Ти каза нашите потомци. Аз те попитах. Ти се изчерви и стана още по-хубава. Нека настойчивостта ми те накара пак да се изчервиш…
Царицата се изчерви още по-силно, сведе очи и скривайки се в обятията на царя, му повери скъпата си тайна.
Тогава Соломон, на седмото небе от радост, й рече:
— Ти ми даряваш двойно щастие. Първо, защото аз вече обичам това мъничко трептящо същество от нашата плът, и второ, защото заради него ще имам щастието да те задържа до себе си, слънце мое.
Македа поклати глава и отговори сериозно:
— Не, царю на Израил. При теб ще остана само мислено. Детето, което нося под сърцето си, трябва след нас да продължи мисията да обедини пръснатия по широкия свят израилски народ. Затова трябва да бъде короновано в Сава. Детето на Еклисиаста и на Перлата, дъщеря на пророка, трябва да следва съдбата си…
Соломон беше отчаян, но не можеше да наруши Божиите закони.
— Искаше ми се — промълви той — да споделя живота си със семейството си и да се радвам на любовта му, тъй както се радвам на светлината.
— И на мен ми се искаше да бъда и жена, а не само царица — отговори Македа.
Дълго си разговаряха за бъдещето и за плановете си. Според традицията в Сава децата оставаха при майката до седмата си година, а след това бащата поемаше възпитанието им.
— Какво ужасно изпитание ни налага Йехова — изхлипа царицата.
— Но след тези седем години ще можеш да повериш царството си на регент и да дойдеш при мен с детето — възкликна Соломон — И тогава отново ще бъдем щастливи.
— Да, отново ще бъдем щастливи и детето ни ще стане чаровен принц с големи познания като баща си.
— Колко хубаво би било, ако е момче.
— Ще го наречем Менелик23.
— Трябва да стане велик цар.
— Най-могъщият от всички, Соломоне!
Опряла глава на рамото на златния цар, царицата се усмихваше на детето. Царят следеше зареяния й поглед, но вече го обземаше скръбта.
Царицата се прибира в Сава
22
Специален прислужник, който пази господарите му да не бъдат обезпокоявани и предава заповедите им на по-низшата прислуга. — Бел.авт.
23
Менелик означава „за да му прилича“. Всички абисински императори приемат това име. — Бел.авт.