Ангебо беше пиян от радост. Беше оставил спътника си да се разправя с търговците за препродаването на стоката, докато не са дошли бирниците, които събират мито за всички стоки, стоварени на кея.
Не след дълго търговецът настигна Ангебо при един приятел, който доставяше скъпоценни накити на фараона и на принцесите. Настаниха го с още четирима египетски златари в една къщичка, построена в самия двор на ателието на майстора.
Новодошлият се захласваше по всичко. Главата му бе пълна с планове. Видял блясъка на Тива и зърнал разкош от неподозирани богатства, изобилие, елегантност и финес желанията започнаха да напират едно след друго. Вече мечтаеше как ще напусне покровителя си, ще започне работа сам, няма значение какъв ще е занаятът, но ще натрупа злато и сребро и ще живее, ще живее!
Ангебо възприемаше невероятно бързо всичко, което виждаше и чуваше. За кратко научи да говори езика на египтяните. Умът му стана по-гъвкав, по-изтънчен в контакта с онези духовници, които умеят да пишат, да чертаят и да гадаят по звездите и които познават същността на света. Сега освободеният му ум трябваше да намери пътя, по който свободно да полети.
Ето защо откакто беше в Тива, в него се събуждаха различни инстинкти. Симиенецът се чувстваше потънал в блаженство. Сега в него се надигаха неясни желания и той не се опитваше да се бори с тях. По време на работа другарите му разказваха приказни любовни приключения с куртизанки.
Оттогава не им бе трудно да го влачат по кръчми, игрални домове, концертни зали, където свиреха обходили света музиканти и където разголени танцьорки изящно кършеха тела.
Майсторите златари предпочитаха игралните домове, където залагаха големите си печалби. Там се обзалагаха за победителя от двойка петли с бронзови остриета на шиповете, които се хвърляха един върху друг, докато единият умре. Другаде се биеха кучета или леопарди. Оживелият, в предсмъртен хрип, се обявяваше за победител. Мощно „ура“ екваше сред тълпата, а съдържателят стоически плащаше на щастливия играч. Някъде пък имаше жестоки борби с козли.
Когато златарите спечелеха случайно някоя пара при някои от тези варварски залагания, те отиваха да я изпият в кръчмите, където се продаваха медовина и бира в огромни мехове и делви. Късно през нощта леки момичета танцуваха за тях под звуците на музика от техния край.
Ангебо бе привлечен особено много от една танцувалня, най-луксозната от всички. Съдържателят й, остарял от странстване и пороци египтянин, беше организирал за удоволствие на забогатели търговци, пияници, еснафи, случайно преминаващи през Тива чужденци и пощурели от безсрамие моряци специални балетни сценки, с които използваше възбудата на клиентите си от играта. Когато влезе там, Ангебо видя как трите най-красиви танцьорка на Тива се изкачват една след друга на високата и тясна сцена, обвита с пищни платове. Едната — освободена гръцка робиня с бледо лице и тънка снага, втората — нубийка с изваяно като статуя тяло. Третата странно му напомняше на жените от неговия народ: кожата й бе тъмноматова, очите — черни, а сочната й уста имаше толкова чувствени очертания! И тя бе гола. Обхванат от странен инстинкт, Ангебо я повика.
Каза й, че я желае, но тя му обясни, че не може да я има, защото тя бе един от живите залози на лотарията, която господарят организираше всяка вечер. След това самият съдържател му обясни, че присъстващите са поканени да залагат за най-хубавата танцьорка. За да опита късмета си за тази жена, Ангебо отбелязва своя номер върху парче папирус и го хвърли в торбата пред нея. Погледът му, изпълнен с надежда, срещна очите на красивата танцьорка.
— След малко — предупреди го тя — ще преброят парчетата папирус във всяка торба. Ако имам щастието най-многото да са за мен, аз ще имам право на една десета от заложените за мен суми.
— А онези, които са заложили, какво? — попита Ангебо.
— Ще печелят онези, които са заложили за мен, като са написали номера ми и на своя отрязък от парчето папирус.