Ако детето е момче, ще ми изпратиш в знак златната халка, а ако е момиче — сребърната…
След като се прибраха в Иерусалим, царицата ускори заминаването си.
— Не искам да рискувам здравето на детето ни с късно пътуване — обясни Македа. — Искам то да се роди в Сава, а и народът ме зове.
В савския лагер се готвеха трескаво за заминаването. Дори флотата беше вече в пристанището Ецион Гавер. Натъжен, Соломон се опитваше все още да задържи жена си: още един месец, една седмица, един ден… Колко лека му се струваше радостта на обикновените хора, за които животът бе благословен, защото не им се налагаха такива жестоки раздели!
Еклисиастът свика всичките си сановници в голямата тронна зала, за да поздравят за последен път царицата на утрото. Те се отзоваваха, а народът се струпа в мрачния град, за да види как си отива съпругата на неговия цар.
И в този ден Македа пожела да се поклони в Храма и пред Хекала, там, където главният равин я бе освободял от клетвата и където първосвещеникът беше обявил брачния й съюз със Соломон. След като се помоли горещо, тя тържествено положи в криптата със свещената съкровищница един мраморен саркофаг с поредицата плочки, на които по нейно нареждане бяха изписани притчите и псалмите на мъдрия цар.
— О, царю мой — обърна се тогава тя към владетеля пред събраните равини, — аз изпълних един благочестив дълг на съпруга, осигурявайки вечна слава на тези плочки. Децата на нашите деца ще ги четат и ще им се възхищават. И тъй като твоята философия е основата на нашата вяра, всеки ще казва: „Колко справедлив е бил Соломон!“
Всички присъстващи признаха, че Перлата бе съумяла, като никоя друга, да отдаде почит на мъдростта на своя съпруг. Тя го правеше още по-велик в захласнатите очи на почитателите му и не бе извършила нито едно от престъпленията, в които я обвиняваха ревнивите равини, когато я видяха в ослепителната й красота пред вратите на Иерусалим.
Победените левити продължаваха да си мислят в какво прегрешение да обвинят в бъдеще ведрата съпруга на своя цар, но все пак минаваха за поздрав заедно с останалите пред царските престоли. Всички се покланяха доземи при знака на главния шамбелан и един след друг целуваха токата на царския пояс. В двореца цареше тъжна атмосфера. Нейната величественост бе пропита от мъката на Македа и унилото отчаяние на Соломон. Вън от вратите на града се бе струпало в очакване шумно множество. Сред дрънкане на оръжие, викове на войниците, слонски рев и глух тропот на колесници, савската войска се готвеше да отведе царицата. А на нея й се струваше, че от сърцето й капе лед.
И все пак тя се усмихваше на всички. Усмихна се дори когато главният шамбелан избута пред нея принцеса Самси. Горделивата й съперничка, длъжна по ранг да я изпрати, се яви сама. Заради наказанието си, тя нямаше право да се нарежда сред равните ней. Самси се поклони пред трона, главата й бе все така обръсната и пристегната с ремък. Ръцете й обвиваха като жива кошница розите, които уж искаше да поднесе на Савската царица. Поведението й се струваше подозрително на главния шамбелан и той със златния си жезъл я спъна, преди царицата да се е навела над нея, за да й благодари. Пурпурните цветя се пръскаха по стълбите на подиума, а Самси размахваше вече в юмрука си лъскаво ножче. Тя не успя да направи убийственото движение, защото главният шамбелан я събори и й хвана ръката. Ножът падна пред краката на царицата, която не помръдна дори когато стражите се спуснаха към нея.
Като всички присъстващи, Соломон поиска Самси да бъде незабавно екзекутирана, но Македа възрази бавно:
— О, царю мой, спомни си, че предаде в мои ръце живота на тази жена. Тя ми принадлежи. Аз й прощавам, прощавам безумната упоритост на престъпните й намерения. Ще ми е мъчно да оставя след себе си следа от омраза. Царицата предпочита да бъде снизходителна. Върви си, Самси, напусни Иерусалим и пусни кокетно косите си да пораснат. Освободи челото си от срамния венец. Върви си, бъди щастлива и обичай!
Не е възможно да бъде описано стъписването на царедворците от тази неочаквана милост. Нито пък колко Самси бе потресена. Изведнъж тя избухна в плач. Коленичила пред Македа, раздираше гърдите си с нокти и ридаеше пред тази висша, свръхчовешка доброта.
— Дъщерята на пророка Ангебо изразява Божието милосърдие — намеси се Еклисиастът, — а Божията воля е велика и неочаквана. Върви си в мир, принцесо Самси, и никога вече очите ми да не те виждат…
Така приключи за Савската царица прелестният и приказен престой в Иерусалим, изпълнен с толкова чудеса, че народът дълго нямаше да престане да говори за тях като за благотворен божи лъч.