Савската войска бавно потегли към Ецион Гавер. Тромпетите пращаха към небето напевните си медни жалби, а тропотът на маршировката се примесваше с овациите на тълпите.
А ти, Соломоне, от терасата на двореца си гледаш отчаяно как звездата изчезва. Царицата на моретата се е скрила в носилката, затаила сълзите и мъката си зад завеските. Цялата й войска сякаш тъпче сърцето ти, а устните ти още носят тръпчивия вкус на последната й целувка.
Тя вече не се вижда. Превил рамене от нещастие, ти се прибираш да съчиниш химн на любовта. Но заповедта, която устните са изрекли, е кратка и суха:
— Да се зазидат веднага вратите и прозорците на палата на царицата, тъй че никой да не може да наруши самотата на този свещен дом. Както го е оставила Македа, така искам да го намери, когато се завърне. Когато се завърне, чуваш ли, Натане, когато се завърне.
И начаса зазиждат като гробница някога огласявания от радост, смехове и танци палат…
Виж съпругата ти как върти в пръстите си две халки, едната златна, другата сребърна. „Ако детето е момче, ще ми изпратиш в знак златната халка, а ако е момиче — сребърната“ — й каза ти. А Македа току-що допря златната халка до парещите си устни.
Раждането на Менелик
Осъществи се обединението на еврейските души върху крехките рамене на Менелик, който ще бъде Савският цар!
Каква радост за Македа е да види отново от бреговете на Йемен, очертанията на Сава, грандиозна, укрепена и като спусната от небесата градина. Радостта й беше примесена обаче с тъга поради ужасната самота на една влюбена жена, лишена от съпружеските милувки. Скоро самотата й щеше да се разсее от идването на детето и всичките й мисли се насочваха към тази надежда.
В стремлението си към благословения час, когато щеше да притисне до гърдите си крехката плът, част от плътта на Соломон, и щяха да светнат очичките, които щяха да бъдат отражение на любимия поглед, Македа се посвети с всички сили на управлението на обширните си държави. Престоят й в Иерусалим й бе дал много нови знания и тя искаше народът й да се възползва от тях. Скоро Симиена и Сава се сдобиха със синагоги и правоверни равини, които проповядваха истинската вяра в Йехова. Търговски договори влязоха в сила между савското царство и Иудея. Всеки месец тръгваха кервани от едната или другата столица, за да си разменят богатства. Голямо благоденствие настъпи за двата народа и те с всеки ден ставаха по-охолни и щастливи.
Всеки месец царицата на утрото и златният цар си разменяха нежни писма. Кореспонденцията, състояща се от песни, гатанки и ребуси, или само от пламенни думи, облекчаваше Македа в изпълненото й със страх очакване. Наближаваше часът, в който царската любов щеше да даде своя плод.
Часът настъпи, всички ликуваха и в шумния град, и в лумналия от факли дворец. Съкровеното желание на Перлата се бе сбъднало с един разкъсващ вик, а глашатаите, надули докрай тръбите, успяха начаса да обявят:
— Престолонаследникът се роди! Нарича се Менелик. Щастливата ни царица се чувства добре.
В голямата зала за аудиенции, събраните за представяне на новороденото официални лица — представители на короната, църквата и войската — запяха химн за възхвала на великия и справедлив Бог. Чувайки свещения химн и овациите, Македа почувства, че се пренася в Иерусалим, при царя, който тревожно очакваше вести.
— Тръгна ли вестоносецът — попита тя Хайзар с отслабнал глас.
— Тръгна в момента, когато принц Менелик се роди — потвърди човекът, служил на Еклисиаста, както собственият му баща бе служил на Давид.
Така и беше: савският куриер препускаше вече в нощта към кораба, който бе готов за път. Той носеше до сърцето си едно пликче със златна халка в него. Въпреки слабостта си и заръките на лекарите царицата повика Мерари и му каза:
— За да се отбележи този тържествен миг, ще учредиш награда за поданиците ми. Тя ще отличи онези, които са служили на вярата и на държавата с най-голямо усърдие, талант и ум. Искам заслужилите да носят на гърдите си като символ на тази награда една златна халка за мъжете и сребърна — за жените. Халката ще виси на тънка синя лента, защото синьото е Соломоновият цвят. Така заповядвам. А сега искам да ми бъде представен синът. Силното и чудесно бебе ревеше с цяло гърло. Царицата гордо го притисна до гърдите си и заспа изтощена, докато цялата страна ликуваше.
След петнадесет дни, пребил конете си от умора и сам без отдих, куриерът пристигна при Соломон.
А царят постоянно наблюдаваше от терасата на Храма ширналия се път към Ецион Гавер. Изчислил бе деня на раждането и от този момент безпокойствието и нетърпението го караха да съжалява, че Македа бе решила да разруши комуникационните кули между двете столици. Преценила бе, че тази прекалено скъпа система за съобщение можеше да даде основание за интриги и предателства и че беше по-добре да няма такава отвъд границите си.