— Ковчежникът Хайзар е прав — признава главният шамбелан. Нашата задача беше чисто и просто да проверим дали синът прилича на бащата.
— Тогава елате да прегърнете детето на вашия владетел! — възкликва Македа и го подава в обятията на главния шамбелан. Вижте красивите му черти.
— Действително, същият овал на лицето — потвърждава Палу, същият тен на царя, погледът и най-вече вертикалната гънка между двете очи, наследствена от Давид до Соломон, която е свидетелство за гениалността им. Царице, простете на вашите слуги за мисията, която е трябвало да изпълнят пред вас. Никой не ви е подозирал, нито съпругът ви, нито ние, неговите смирени пратеници. Изпращайки ни тук, Соломон е искал само да даде блестящо доказателство чрез нас като свидетели, че няма основание царицата да бъде подозирана.
Смълчана и натъжена, царицата задържа до вечерта седмината иудеи. Те отказаха да продължат приятния си престой с обяснението:
— Соломон тревожно очаква нашето завръщане. Всеки час закъснение ще тежи на сърцето му като нова болка.
Тогава Македа се сбогува с тях и им връчи да отнесат в златна кутия една отливка от памучна материя с покритие от глина, която абсолютно точно възпроизвеждаше лицето на принц Менелик. За още по-голяма изразителност и истинност на глинената маска бяха изваяни и чертите му. Така Соломон щеше да узнае точно каква е физиономията на неговия син. Преди да си тръгнат, вместо сбогуване Перлата добави:
— Кажете на царя, че му прощавам несправедливите подозрения, че го обичам и съм му вярна.
Македа дълго остана натъжена от тази постъпка, за която бе склонна да се сърди на съпруга си. Но за щастие Хайзар, в последен разговор с Палу, беше научил цялата истина. Така Македа узна, че грешката води началото си от един търговец от Иерусалим, на име Авраам, комуто бяха посочили двойника вместо истинския принц Менелик. Търговецът беше побързал да докладва на равините от Храма, че синът на Соломон не му приличал изобщо. На тази основа клеветите бяха избуяли като плевели и стигнали дотам, че разтревожили царя и той решил в бащинската си гордост да изпрати седемте пратеници в Сава да разобличат клеветата. Попътният вятър и препускащите коне не закъсняха да докарат пратениците при тревожния владетел.
— Видя ли принц Менелик? — попита Соломон главния шамбелан.
— Великолепни царю, това чудесно дете е наистина твоят син — отговори Палу, връчвайки му касетата с маската на принца.
Владетелят се развесели, а равините нямаха друг избор, освен да се примирят. Но те никога не забравиха, че Македа вълшебницата ги бе унижила смъртно, и независимо от явното доказателство за нейната добродетелност тези коварни свещеници си предаваха като ритуал омразата към съпругата чужденка. Ето защо иудейският цар не успя да съгради мечтания от него приказен дворец за сина си, когато в Иерусалим щеше да дойде онзи, на чиито плещи щяха да се крепят изпълнените с опасности съдбини на израилските народи.
Менелик вижда баща си в огледалото
Ето баща ти, дете мое. Добре го виж и ще го познаеш сред хиляди човешки лица.
Шест деца играят на поляната долу зад савския дворец. Виковете им са радостни. Те са буйни и невъздържани. Сред тях е принц Менелик. Другарчетата му не знаят още кое е това дете със замислен и нежен поглед, което зоват Вениамин и към което се отнасят със странно почитание.
Все синове на дворяни, момчетата се гордеят с могъщите си бащи. Едното е син на главния шамбелан на двореца. Друго знае, че баща му е главнокомандващ на войските. Трето пък твърди, че е син на главния равин.
— А на тебе кой ти е баща? — пита едно от момчетата слисания Вениамин — Никога не сме го виждали! Ти изобщо знаеш ли го? Ако не, какво правиш тук в двореца?
Смутено, сериозното дете е прекъснало играта на гема25 и тича при майка си. А Македа наблюдаваше децата от една тераса на сянка зад храстите, докато приемаше докладите на Мерари.
— Мамо, майчице! — започва да обяснява детето натъжено. — Другарите ми са лоши.
Македа притиска изненадано детето до разтуптяното си от тревожна нежност сърце. Пръстите й галят главичката му.
— Миличкото ми, мъничкото ми, с какво те огорчиха?
— Казаха ми, че съм нямал баща.
С един жест Македа отпраща Мерари и другите служители. След това взема едно огледало от полирано злато и като обръща главата на сина си натам, го кара да се огледа в него.
— Ето баща ти, дете мое. Виж го добре и така ще го познаеш сред хиляди човешки лица. Другарите ти не знаят, че баща ти е богат и могъщ цар, най-мъдрият човек на земята. Един ден, скоро, той ще дойде да те вземе оттук и да те отведе във великолепния си дворец.