— И какво ще спечелят те?
— В зависимост от броя на залаганията си, те ще си поделят паричната равностойност на съдържанието на трите торби.
— Добре, а тези, които загубят? — настоя Ангебо.
— Собственикът им предлага компенсация — каза, смеейки се палавата танцьорка. Те ще могат да пуснат своя отрязък в торбата на предпочитаната от тях танцьорка, а тя ще е поставила в нея и един отрязък без надпис. Загубилите залога, ще теглят по веднъж от всяка торба. Който извади отрязъка без надпис, ще спечели.
— А ако аз извадя белия отрязък от твоята торба, красавице?
— Ще бъда твоя, наивни чужденецо, и ще имаш право да ме любиш колкото си искаш — заключи красавицата, отдалечавайки се.
Гласът й бе сладък като ромона на водата, а интонацията смътно напомняше нещо познато на Ангебо. Тази жена го вълнувате дълбоко и душевно, и чувствено. Изглеждаше интелигентна, изразяваше се добре, и като че ли беше чужда, поне на това мръсно място. А пък тялото й, Ангебо не можеше да се въздържи и му се възхищаваше пламенно.
Грубияните наоколо изглеждаха безчувствени към тази движеща се като слънце красота. Когато тя танцуваше, всяка частица от тялото й взимаше участие в носталгичния й трепетен танц. Ръцете й чертаеха змии от светлина. Гладкият й като кехлибар корем блестеше като луна. Ханшовете й бяха по-подвижни от тръстиките край Нил. Гърдите й бяха апетитни плодове, а краката — по-грациозни от музика на цитра.
За да я има, Ангебо игра с измама. Измами, за да изгуби, измами, за да спечели. Само съдържателят с тайнствената усмивка беше забелязал измамата, но остана безучастен. Знаеше, че на останалите залагащи им е все едно дали ще им се падне черната нубийка или крехката и бледа гъркиня. На тях им трябваше само да е жена; единствено човек с поетична душа като Ангебо можеше да се влюби в танцьорка от кръчма.
Именно това се опита да му намекне съдържателят, подавайки му ръка, което можеше да се разбере едновременно като покана и като заплаха. Ангебо разбра шантажа. Подкупвайки съдържателя, той купуваше жената.
Тя го завлече в стаята си и падна в обятията му. Усещайки допира на гърдите й, Ангебо почувства, че губи свяст. Обладавайки я, той видя небесата на Симиена в очите й.
За първи път младежът люби тялото на египетска куртизанка и изпита едновременно мъка по родното място. Много скоро разбра защо така го е привлякла тайнствената танцьорка, тъй като малко след нежността и страстта на прегръдката, от която изпита неподозирана сладост, Ангебо научи, че любовницата му е еврейка.
— Не съм оттук и всъщност се казвам Рут — довери му тя. — Родителите ми са евреи и винаги са живели в Иерусалим. Майка ми беше куртизанка в Иафа, пристанището, което е на един ден път пешком от родния ми град. Там е срещнала баща ми. Успяла години наред да е любима на този богат и фин търговец, който един ден ни превози с платнохода си в Тива и тук ни изостави. Майка ми, някога сияеща благоуханна метреса, не можа да преживее това и се помина. Бях на петнайсет години, когато слугините ме продадоха на този кръчмар, който споделяше обичта ми към музиката и танците дотолкова, че да ги предложи на клиентите си…
— Ти си еврейка? Значи тук има евреи? — учуди се Ангебо.
— Много — отговори сподавено тя, — но си живеят в затворен кръг. Ако обичаш хората от твоята раса и не си се отказал от вярата си, ще те запозная с тях, любими мой.
Вярата ли? За Ангебо съществуваше само култът към страшния дракон. Той й разказа за него, а Рут започна да се смее. Това го разгневи, започна да вика и тя трябваше да го успокоява с майсторски нежности. Обясни му, че не съществува дракон, който да може да се сравнява с бог като Бога на всички евреи. Любовникът й я изслуша, и макар разколебан във вярата си, заспа върху гръдта й, нежна като розови листенца.
Рут решително се чувстваше добре с този клиент, толкова рядко срещан в развратния й живот, заради наивността и ентусиазма му. Ето защо още на другия ден тя го представи на Азария, равинът с голямо сърце и голяма мъдрост.
С една и съща мисъл само
Защо ли в Симиена да няма подобен човек, който да стане пастирът водач на великия Израилев народ?
Четиринадесет години по-късно в една хубава утрин един мъж се присъедини към голям керван от търговци, на път по горното течение на Нил: Ангебо се връщаше в Симиена. Беше вече солиден мъж с изострен ум и опит, изградил си престиж.
Обхванат от носталгия, той се връщаше в родната земя с трептящо сърце. Придружаваше го внушителна свита от изтощени и тежко натоварени роби — свидетелство за могъществото му.
Излегнал се на палубата на едномачтовия кораб с пурпурни платна, който лениво се носеше по Нил, Ангебо си припомни миналото. Преди малко, побелял и превит, Азария бе изпратил ученика си, който го напусна с болка на сърце. Защото той беше оформил душата и ума му, както се оформя глината. Годините, прекарани в Тива, откакто проститутката Рут го беше запознала с евреите емигранти, бяха прекрасни години на разговори и учение с равина, скромен в същността си, горд с ученика си. Привързал се беше към него, ценеше дълбоката му и жива чувствителност. Постарал се беше да развие амбицията на буйния млад евреин, както се отглежда великолепно растение. Беше насочил живота му в правия път и укротил страстите му.