В духовно отношение поведението на младия златар беше продиктувано от божествената мисия, която му бе поверил Азария. По време на пребиваването му в Тива равинът често го бе водил в Карнак. Той бе разяснил на нововъведения, но пламенно вдаден във вярата, онези думи на един евреин, записани от самите египтяни по заповед на Аменхотеп IV на фронтона на обществените сгради: „С една мисъл само, с едно сърце.“ Дълбоката поука от тази божествена заповед омайваше Ангебо. Тя бе отправена към разпокъсания, пръснат по света Израилев народ. Бог наказваше евреите с хиляди мъчения, бедствия и катаклизми, защото бяха съгрешили от индивидуализъм. Днес Израилевият народ бе слаб, защото не бе сплотен и нямаше обща вяра. Ето защо в бъдеще избраният народ трябваше да се обедини. И след като не бе възможно да се свържат всички тези маси, пръснали се във всички страни, онези евреи, които чувстват, че в тях гори пророческа душа, трябваше да обвържат своите ближни с нишките на една морална солидарност.
С една мисъл само, с едно сърце! Каква висока мисия за един млад човек, изпълнен с мистицизъм. Саул и Давид вече се бяха опитали да я изпълнят. Овчарят Саул беше като свръхчовек. Защо в Симиена да не се намери един подобен, които да стане пастир на великия Израилев народ?
И все пак голямото събитие, оставило дълбока следа в изгнаничеството на Ангебо, бе убийството на управляващия фараон в самия му палат и последвалата го кратка революция, избухнала набързо и още по-набързо стихнала с възкачването на фараонския трон на един излязъл от народа узурпатор. За същия този вече от никого неоспорван монарх краткото въстание беше стълба към властта. Той бе разпалил въстанието, както се пали огън, и после беше изкачил опожарените стъпала, за да достигне до най-висшата власт.
Ангебо беше очарован. Люлян от фантастичните разкази, неговият приключенски дух все повече се екзалтираше. А равинът Азария беше до него, за да чертае умело и гладко вълнуващи сравнения: новият фараон далеч не беше по-образован от Ангебо, а народът следва онзи, който умее да командва, достатъчно е да бъдеш предприемчив. Щастието е за онези, които се стремят към него.
Четири седмици по-късно Ангебо пристигна безпрепятствено в Аксум. Посрещнаха го, както се посреща син, върнал се силен и красив от пътешествие на края на света.
В Симиена всичко бе постарому. Животът течеше пак сиво и кротко като речна вода. Нравите въобще не се бяха променили. В деня на Шабата драконът поглъщаше жертвените животни пред обединените в ужаса и вярата си хора.
И макар дълбоко проникнат от светлата вяра в Иехова, още с пристигането си Ангебо отиде да отдаде дан на местното идолопоклонство. Принесе в жертва на змея най-хубавия козел в областта. Към роднините си се отнесе сърдечно, а с равина, маговете и старейшините почтително. Домът, който нареди да му построят в Аксум, беше най-обширният в този край. В него си уреди работилница, за да продължи финото си гравьорство върху злато и сребро.
Неусетно Ангебо се наложи на смаяните си съграждани и бързо се издигна над тях. Така той се ожени за Рахил, дъщерята на старейшината. Тя беше красива и му напомняше за Рут.
Една вечер старейшината издъхна. Златарят разбра, че е дошъл моментът да обере плодовете на усилията си, както човек събира плодовете на посаденото от него дърво. Тъй като смъртта на почитаемия мъж опразваше мястото на безспорната власт, а в Симиена властта на старейшината беше първостепенна. Освен това беше подплатена и от религиозна власт.
Благодарение на всепризнатите си знания Ангебо беше избран без всякакво затруднение. Той беше прекрачил още един етап по опасния житейски път.
Всичко бе научил в Тива — целия натрупан постепенно опит. С желанието да издигне своя народ, старейшината златар построи училище, организира обучението, прокара една улица, после втора, въведе правила за търговията със стоки. Съгражданите му се чудеха и се дивяха. Всяка вечер той си правеше преглед на извършеното, сравняваше го с онова, което трябваше още да се направи. Вземайки в обятията си своята млада, пламенна и доверчива жена, той й казваше: „Един ден ти ще си царица, аз ще съм твоят цар.“ Тя се смееше от удоволствие.