И все пак Ангебо не посвети своята съпруга в любовта си към неговия Бог. Макар че я уважаваше много, той сметна, че душата й не притежава достатъчно твърдост, за да й довери възторжения проект на дръзката си амбиция. Задоволяваше се да я залъгва със сладки мечти.
— Сънувах сън — й каза той една утрин. По-хубав от всички приказки, които съм ти разказвал досега.
Ангелът, който ръководеше душата му — онзи с пурпурните криле, дето бдеше над неговия сън — се бе явил в нежното сияние на неосезаемото си присъствие, за да му каже: „Стани, Ангебо! Проповядвай вярата в Иехова, Бога на евреите. Той ще те направи принц, и народът ще те слуша и обожава“.
Съпругата на старейшината беше поразена, но същевременно и очарована. Очарова я красивият сън с притчата, но я порази вярата, сякаш обвила Ангебо с енергийно наметало.
— Искам да изпълня тази небесна заповед — добави съпругът й. — Искам да се подчиня. Трябва. Чудотворната Божия ръка ни сочи красив път. Иехова вдъхва сили в тялото ми. Утре аз ще отида при скалата, убежище на дракона. Ще накарам да ме вържат там. А ти, жено, ще ми помогнеш.
Ангебо се увери в нейната дискретност, като й внуши, че ако не се подчини и двамата се излагат на страшния гняв на вярващите. Поиска от нея абсолютно подчинение и едва тогава й разкри своя план:
— Когато ме привържат пред пещерата на змея, ти ще ми доведеш бялата овца, на която ще си дала да пие мляко от тази стомна. Нека душата ти бъде спокойна, грижите ти да отлетят, вярата ти в мен да е безмерна, както в самия Бог, защото щом погълне овцата, змеят веднага ще умре…
Жената се почувства обхваната от свръхестествената вяра на мъжа си. Все още имаше някои съмнения, но вече не се съпротивляваше. Ангебо й повтаряше неуморно:
— Ще накараш овцата да изпие млякото от стомната и ще ми я доведеш. Иначе змеят ще се нахвърли върху мен и ще ме изяде.
Влюбената до уши съпруга се подчини на волята му.
На следващия ден, заобиколен от свитата от роби и слуги, старейшината отиде тържествено на селския пазар. Робите биеха камбани, тръбачите възвестяваха с дълги позиви, че часът ще е тържествен, а писарите викаха: „Майстор Ангебо иска да говори!“
Старейшината се изправи в целия си висок ръст сред множеството.
Лицето му бе озарено от онзи плам, който цял живот бе горял в него. Докато Ангебо говореше, тържествеността вече въздействаше на народа.
Речта му, дълга и лъкатушеща, незабавно грабна душите на хората от Симнена. Та нали красноречиво им напомняше прекрасната легенда за дедите им? Десетте заповеди и тръгването на евреите след Моисей към Червеното море. Безумната гонитба на египтяните. Ужасът на евреите, притиснати между морето и страшната войска, и изведнъж — Осанна! Под притъмнялото небе и тътена на разцепилите се води се бе отворил път в морето. Издигналите се стени от вода, бягството на евреите по разкрилия се път и египтяните впуснали се подир тях в галоп в бездната, която ги бе погълнала като в гроб? После отмъщението на Мемфис, клането през червената нощ и присъдата на съдниците. Мъченията на масовото преселване чак до скалата на отмъщението, която никой евреин не може да забрави, защото свещеният обред увековечава благодарността на спасения народ, като напомня, че Бог е издигнал толкова гъсти облаци прах, че зад тях скалата останала невидима!
Думите на Ангебо се изсипаха като камъни в душите на тълпата. Тогава настъпи кулминацията на тържествената му проповед: наказаната неблагодарност на хората от Симиена, макар и потънали в блаженство, глупавата поява на дракона, вярата им в това обикновено чудовище, на което неуката им наивност придава свещен характер.
Започна леко да се шушука. Засегнат във вярата си, народът реагираше плахо, като обвеяна от вятъра житна нива. На пръв поглед като че ли Ангебо владееше тълпата, но всъщност в този момент животът му бе поставен на карта. Изострените му нерви умножаваха силата му десеторно. Вярата му в самия себе си го караше да скача от аргумент на аргумент.
Ангебо осъди захласнатите си слушатели за фанатизма им. Къде бяха чудесата на змея? С присмеха си той направо ги сломи. Той, техният старейшина и служител на вярата им изведнъж се възправи против идола. Той сравни щастието, плодородието, богатството и мощта на страните, в които цареше чиста и непокътната вярата в Иехова с нещастията, които се сипеха над Симиена от години: циклони, пожари, болести и сътресения.