И те тръгнаха в шествие при царя. Заявиха му, че никакъв наследник, принц или император, не би могъл да даде на царството славата, с която го бе дарил Ангебо, че тази слава, идваща от Бога, трябва да остане свързана с кръвта и плътта на Завоевателя, че само избраното от небето негово потомство би могло да продължи златния век на нацията. Това означаваше, че въпреки човешките закони Мамете, единствената дъщеря на божествения цар, можеше да царува над Симиена.
Ангебо изпита огромно щастие от думите на свещенослужителите и дворяните, но силно се разгневи, когато научи, че за да царува, Мамете трябваше да даде жесток обет пред народа, че ще остане девица. Равините му обясниха, че не искат някой чуждестранен принц, пленен от Мамете, да заеме заради любовта й и по нейна воля светия като олтар трон. Трябваше да признае, че те имат право.
Със съкрушено сърце той дари на народа, на страната си, на тяхното бъдеще и на гения им неопетнената чистота на любимата си дъщеря. И така красивата, грациозна, умна и много изтънчена за своите седем години Мамете трябваше за цял живот да се откаже от любовта, от упоителните й наслади, от утехата на прегръдките и от гордата надежда за майчинство.
Ангебо извика дъщеря си и дълго се вглежда в нежния овал на личицето й, в теменужните й очички, подобни на звезди. Мамете беше весела и закачлива. Цялото й тяло на младо зверче обещаваше чувственост, която наследеният от баща й пламенен и твърд темперамент трудно можеше да обуздае. Царят реши да й помогне да се пребори с желанието. Щеше да направи от детето си мъжко момиче, безразлично към любовните измишльотини, закалено за буйни игри и дори за война. Учителите щяха да възпитат у нея пренебрежение към любовта и безразличие към удоволствието.
Симиена приветства Мамете като своя бъдеща царица. В Аксум организираха големи празненства, подобни на коронясването, за да отпразнуват тържествено прокламацията на цар Ангебо и да увековечат клетвата на принцесата. Пред равините, патриарсите, военачалниците, сановниците и чуждите пратеничества девойката принесе в жертва на нацията цялото си женско щастие.
— Аз, Мамете — изрече тя отчетливо с кристален глас — единствена дъщеря на многоуважаемия Ангебо, владетеля на Симиена, приемам волята на народа със съгласието на моите родители, царя и царицата. Обещавам под клетва да остана винаги девица. Забранено ми е по какъвто и да било начин да нарушавам тази клетва. Затова отсега нататък ще нося името Македа.
Тогава Македа, което означава „Онази, която е чиста“, застана под Царския балдахин. После благородниците, военните и религиозните водачи я ръкоположиха за престолонаследничка и положиха трогателна клетва за вярност към нея.
Така Ангебо беше осигурил продължение на династията си, спазвайки едновременно с това обещанието, дадено на жена му пред Иехова. И все пак той тайно продължаваше да се надява на Божията добрина и на неговата чудотворна намеса: така че Македа, Невинната, все пак да може един ден по волята на небето да продължи по-нататък Царството на Ангебо с неговата плът и кръв.
Македа при фараона
Заклех се да остана девица до смъртта си, за да царувам силна и неподвластна, над моя народ.
Тази сутрин изненада очаква великолепния фараон Стовратата. Предизвестена с барабани, тимпани, цитри и вестовои, в тронната зала влиза бляскава свита.
Обширна като обществен площад, тя беше обградена с пурпурни колони. Таванът й беше украсен с яркочервен воал, а издълбаните в самия гранит фрески описваха славните подвизи на царството. Под тях минаваше корниз, украсен с бляскави емайли и позлатени палмети4. На пода се стелеше пъстра мозайка в сини, зелени, червени и бели цветове. Във всеки ъгъл на залата дълбоки съдове от алабастър, закрепени върху поставки с форма на лапи на диво животно, разнасяха благоухания.
Върху площадка с три стъпала се издигаше престолът с лъвските крака с цялата масивност на украсеното със злато и сребро ценно дърво. Седнал на магарешките кожи, тържествено строгият фараон бе изумен от грациозното видение, което се очертаваше в дъното на залата и допълнително озаряваше цялото великолепие със собствения си блясък.
Под леката туника от пъстроцветна прозрачна материя тялото на девойката бе голо, но подрънкващо от украшения. Черните коси над красивото й лице бяха подредени в сложна прическа, наподобяваща птица. Те изглеждаха прекрасно в този шедьовър, подпрян със златни и сребърни фиби. Стройните крака бяха стегнати с гривни от редки емайли. По ръцете святкаха гривни от корналин, лазурит, ахат и хематит, а по ръцете й блестяха съзвездия от пръстени. Високата й яка бе от емайл, покрит с чудни, фини рисунки, а по високата й лебедова шия се виеха колиета с ценни амулети.