Тя мина пред знаменосците си и коленичейки пред трона опря чело о свещеното стъпало, монолитен блок от злато. После заговори на най-чист египетски език, с което окончателно плени фараона:
— Славний фараоне — каза тя, — аз съм Македа. — При теб ме изпраща баща ми Ангебо, царят на Симиена. Аз съм твоя смирена робиня и ти изразявам своето уважение и пожеланията си за благоденствие и мир, благоволи, о, владетелю, да приемеш даровете, които баща ми заповяда да ти донеса.
При нейния знак, превити под тежестта роби наредиха множество сандъци пред усмихващия се фараон.
— Приближи се, газелке — й каза той бащински. — Боговете са благословили баща ти, като са му дали такова хубаво и смело дете като теб.
Македа се наведе почтително и целуна дясното коляно на царя на царете, който в знак на закрила, докосна челото й със свещената лилия, която кичеше върха на скиптъра му. Веднага след това принцесата представи благородната си свита, водена от Амрам, неин чичо и учител, и от Хагит, нейна братовчедка и гувернантка. Спазвайки церемониала, Македа препоръча ескорта си на благоволението на фараона. Едва тогава робите затвориха сандъците.
Първият беше от абанос. Шедьовър на занаятчийското изкуство на Симиена, той бе украсен с инкрустации от злато и слонова кост. През едно отверстие в двойния му капак Македа заговорнически извади невероятно дълго и фино златно синджирче и с бързо движение го нави около тялото и лявата си ръка с думите:
— Дължината на синджирчето има символично значение. Колкото е дълго то, толкова е голямо уважението на баща ми и моето към теб, славни царю. А това, че се увива около тялото ми, показва надеждата ни вашата симпатия да ни обгради така.
— Притчите вещаят добро — прецени владетелят. — Но кога ще се види краят на синджира?
— Няма край — отговори весело принцесата, — както е безкрайна почитта ни към теб.
Златните брънки бяха прибрани отново в двойния капак, пред който се откри колие от истински перли. Перлите бяха толкова фини и чисти, толкова седефени, че гледайки ги да изтичат през тънките пръсти на Македа, фараонът не можа да скрие възхищението си.
— Тези перли са наловени по мое нареждане — обясни принцесата. — Те са символ на чистотата на моите намерения, защото, както знаеш, аз съм „Онази, която е непорочна“. Аз наистина съм се заклела да остана девица до смъртта си, за да мога да царувам силна и неподвластна.
Тогава фараонът я помоли да положи на врата му блестящата като капки дъжд огърлица:
— Сложи ми я самата ти, защото рядко може това да се направи с толкова чисти ръце.
Чуруликането на девойката и благородното й поведение бяха развълнували фараона. Още повече го смути допирът до стройното й като растение телце. Парфюмът й го изпълни и го опияни като емфие. Той не можа да се въздържи да не прегърне таза жива красота, тази копринена млада плът с гърдички, щръкнали „като пъпеши в свещените градини“. Но дванадесетгодишното момиче рязко се отдръпна, изпусна огърлицата и погледна владетеля с толкова уплаха, изненада и бунт едновременно, че фараонът бе обхванат от едно странно чувство на уважение и милост.
— Озирис да те закриля. Македа — отсече той. — Никой мъж в моята империя няма да има право да те пожелае или доближи, без да предизвика страшния ми гняв.
Сега принцесата беше спокойна. Даде знак на робите да отворят друг сандък, подобен на първия. От него тя извади дванадесет кюлчета злато и сама ги положи върху свещеното стъпало.
— Ето още един подарък от баща ми — каза тя, повдигайки теменужните си очи към фараона. — Цар Ангебо желае този ценен метал, който се извлича и обработва в царството му, да бъде скромен принос към ослепителната украса на великолепния палат, в който благоволяваш да ме приемеш.
Добавяйки и дванадесет кюлчета сребро, Македа обясни, че те са дар от народа на Симиена. След това робите отвориха третия, последен сандък. Принцесата извади оттам невероятно красиви и фини платове, драперии и най-вече много коприна, слабо позната в Египет, която предизвика възхищение у фараона.
— Това пък е дар от майка ми царицата — обясни девойката. — Платовете са за прочутата ти майка, о, царю на царете. Но това не е всичко. Аз пристигнах от Симиена със седем най-чистокръвни бели коне. С тях колесницата ти ще лети по-бързо от птица.
С това даряването приключи.