След кратък отдих в покоите, отредени й от фараона, Македа бе отведена при майката на фараона.
Принц Амрам и принцеса Хагит, които носеха отговорността за това пътуване, си отдъхнаха с облекчение. Макар и поуспокоени от оказания прием — още от границата посрещането беше триумфално — те вече можеха само да се радват, че дръзкият план на Ангебо се осъществяваше така успешно.
Къде младата принцеса можеше да бъде обучена в трудното изкуство да се управлява, тъй опасно за мъжете и още по-неудобно за една жена? Много уместно Цар Ангебо беше избрал Египет. Именно в Египетската империя, която бе преместила столицата си в Тива, огромна колкото десет града, великолепна като палат, огласен от глъчката на един милион обитатели, Завоевателят бе решил да изпрати Македа да усъвършенства политическото си и светското си възпитание. Сподели идеята си с Азария и той още същия ден се свърза чрез най-бързи и верни куриери с великия равин на Тива, който му отговори, че еврейката Маака, въведена в двора чрез влиятелен брак, би могла да предприеме тази акция пред Богоизбрания.
И така фараонът, човек възпитан и миролюбив, обичащ изкуствата, науката и красотата, се бе съгласил да приеме момичето, което един ден щеше да стане царица. Той беше изненадан и му бе забавно, че присъствието на това дете щеше да бъде разтуха на скуката в двореца. Оставаше да получи съгласието на фараонката майка, която ревниво пазеше вдовството на сина си с мечтата за нов брак, който щеше да има значителни териториални последици. Осведомила се за възрастта на Македа, тя все пак се безпокоеше да не би клетвата за непорочност да е мнима само за да предизвика желанието на фараона. Отчасти успокоена от уверенията на Маака, тя се бе съгласила да съобщят на Ангебо, че дъщеря му ще бъде приета с цялата тържественост, която подобава на ранга й на принцеса (От горното до долното течение на Нил).
Македа беше приета от нея с любезност, примесена със строгост. Майчиното й любопитство не можа да я възпре да се пита дали младата посетителка не беше несъзнателна съучастничка в план за прелъстяване, чиято жертва щеше да стане доверчивият фараон? Страшилище за Египет, от Фила до Хелиополис, с власт, почти равна с тази на фараона, Нейно величество бе полегнала на своята алга, покрита с възглавници от кожа или коприна, богато бродирани, натъпкани с перушина, или със сушен цвят от магарешки бодил. Синът й седеше до нея на пейка от кедрово дърво със златни крака, изобразяващи кучета.
Срещата беше лична без всякакъв протокол. Безмълвни слуги раздвижваха въздуха с огромни ветрила. От време на време прислужници и роби влизаха тихо, за да поддържат пламъка на горящите благовонни масла.
Когато въведоха Македа, в горещото пладне замираха последни звуци на арфа. Фараонката дълго оглежда момиченцето. Огледът видимо я задоволи.
С още по-голямо вълнение, отколкото пред фараона, принцесата повтори комплиментите, изказа почитта си и поднесе подаръци. След това фараонката поиска принц Амрам и принцеса Хагит да се явят и сами да разкажат чудната история на Македа, за клетвата й, за плановете на баща й и надеждите на народа на Симиена.
Едва след това тя се успокои и заяви, че ще закриля Македа. Тъй като нейният единствен син бе погълнат от тежките грижи на властта, тя щеше да е щастлива да се занимава с престолонаследничката, като със собствено дете. Фараонката заповяда да настанят Македа в нейното крило на двореца, за да може лично да бди над нея и да я превърне в съвършена принцеса. Освобождавайки фараона от една такава грижа, като умела владетелка и прозорлива майка тя с един удар отстраняваше всякаква опасност от интрига и усложнения с царя на Симиена.
Поставила красивата си главица в скута на императрицата, след толкова умора и вълнения Македа тутакси заспа.
Първо вълнение на Македа
И със събуждащите се чувства, тя трябваше да се пребори, както на лов — с дивите зверове…
Какво би могла да направи една принцеса, красива като най-хубавите дни в Египет, бледорозови, позлатени, люлякови и искрящи като скъпоценен камък? Какво би могла да направи тя в двора, в който великолепието и блясъкът смайваха света и единственото им предназначение бе да красят и да разпалват любовта?
Любовта! Египтяните познаваха вълнуващите й дълбочини, неопределимите вибрации, изтънчените наслади, с които можеха да боравят тъй, както умееха да извлекат сладкия звук от най-ценна мандолина. Какво друго, освен да тръпне при вида на такъв красив и достолепен благородник като фараона? Ако суверенът, като господар на чувствата и на ума си, можа да устои на завладяващото очарование на Македа, то не биваше романтичният и смел юноша Домедо да се оставя често да ловува в компанията на шестнадесетгодишната девойка, защото с грацията си аксумската принцеса вече затъмняваше всички египетски красавици.