Наближеше ли тя, всички благородници в двора изгубваха ума и дума и залагаха клопки, за да попадне тя в обятията им. И най-малката проява на кокетство от нейна страна се поощряваше и подражаваше незабавно. Инстинктивната й женственост бе постоянна тема на възхищение. Принцове бяха готови да умрат в краката й. Някои подкупваха прислугата й. Най-нежна музика водеше съня й и най-редки парфюми направляваха стъпките й. Поети съчиняваха за нея най-възторжени песни. Но в тази атмосфера, на която египетските нрави нарочно придават еротичност, Македа си оставаше все така „Онази, която е чиста“.
Както душата й, така и тялото й бяха непорочни. Затова тя трябваше да се пребори със събудилите се чувства тъй, както на лов се преборваше с дивите зверове. Защото предния ден Домедо бе успял да развълнува кристално чистото й сърце, открадвайки й целувка зад един храст мимоза.
Притисната назад, Македа бе издала вик. Устните на Домедо, пробягвайки от лицето до мъничките й крака, се отнесоха с уважение към вълнуващата тайна, която младата жена бе посветила на народа като залог за бъдещата си мощ. От чудесно очертаната й в червено уста те се спуснаха надолу към мъничките изпъчени гърди, докоснаха едва малинките им по пътя към заоблените бедра. Целувките му породиха безброй тръпки по стройните й крака. В този момент тя се отдръпна рязко и побягна в стаята си, където раздразнена или очарована, обезумяла, продължи да се бори със себе си. За да сподави вълненията си, Македа отново се потопи в работата си.
След четирите години, прекарани в двора на фараона, изкуството да се управлява не криеше вече тайни за острия й ум. Изучила бе брънка по брънка как функционира египетската администрация, чийто престиж и авторитет бяха се наложили в преобладаващата част на света, Македа се бе обкръжила с военачалници и бе наредила на писарите си да изработят подробни доклади за военното изкуство на Египет. Търпеливо бе изслушала уроците на архитектите, удивена от гордите сфинксове, пирамиди и обелиски, блажено се бе докоснала до поети и астролози, след което търговци, натрупали богатството на Египет, й разясниха как се търгува. Ако всичките й учители се удивляваха на тъй рано развития интелект на красивата принцеса, която ги обезоръжаваше, то те не скриваха пред нея никоя тайна на своето изкуство, наука или професии.
Преди всичко обаче нейният чар ги привличаше и ги омайваше като тамян. Макар и закалена в игрите на открито, на които Ангебо я бе научил, тя бе възприела по-добре от всички благороднички, от най-високопоставената до най-обикновената, изтънченото изкуство да се харесва, да привлича, да прелъстява: гримиране с парфюмирани кремове, антимон и бои, които се нанасят с четка или шпатула от смокиново дърво; маникюр и педикюр, които с помощта на фини инструменти, пили и бои превръщат ръцете и краката в скъпоценност; грижа за косите, за блясъка им и умение да се причесват високо над главата като оригинална каска, закрепена със скъпи гребени и златни игли и напръскана накрая с облак от парфюм.
Тези уроци от науката, наречена от египтяните „лични грижи за тялото“, фараонката препоръчваше най-вече на високопоставените ученички. Чистокръвните принцеси не пренебрегваха и танците, чиито стъпки и фигури ставаха с всеки урок по-сложни и изискваха гъвкавост на всички крайници и вникване в египетската душевност, нещо, което Македа бе овладяла до съвършенство. По гимнастика, в която тя бе отлична, благодарение на първоначалното си възпитание, треньорите можеха дори да се учат от нея. И все пак красота, гъвкавост и интелигентност не бяха достатъчни: Македа трябваше да умее да пее, да свири на арфа и да се държи според ранга си в двора на съседните царства. Впрочем Македа беше изненадала всичките си учители с лекотата, с която възприемаше не само законите на хармонията и правилата на протокола, но и драматичното изкуство, в което участваше. Често тя забавляваше фараона, изпълнявайки с дружките си пантомими, специално написани за нея от един образован благородник.
Принцесата на Симиена желаеше, щом се върне в Аксум, да създаде двор като този в Тива, да създаде същото правителство и да въведе същите закони, които да съдействат за онова благоденствие с изкуство да се живее, които бяха непознати в Симиена въпреки усилията на цар Ангебо, нагърбил се с нечовешките си задължения. Поради тази причина с мисълта за предстоящото си заминаване Македа настоятелно помоли главните си преподаватели — военни, учени, книжници — да я придружат в страната й в замяна на осигурен царски живот, благороднически титли, земи и привилегии. Повечето се съгласиха да я последват в това далечно царство, чиито живописни красоти и богатства тя разпалено им бе описала.