„Онази, която е непорочна“ беше решила веднъж, че трябва незабавно да напусне Египет, защото неочаквано се бе уплашила, че няма да може да удържи на клетвата си. Фараонката майка, която си въобразяваше, че познава издълбоко човешката душа, искаше принцесите да бъдат не само безупречни съпруги, но и изтънчени любовници. Така египетските аристократи, водени от чувствата си, нямаше да пъдят съпругите си и да рушат имперското семейство, въвеждайки чужди елементи, подкопаващи като дървояди и най-твърдия материал.
Владетелката добре знаеше, че женската неопитност води до опасни изневери. Затова в най-дълбока тайна бе организирала уроци по любовно изкуство под ръководството на изтънчен учител, подпомагани от няколко младежи и куртизанки.
В залата на двореца, където се провеждаха уроците, се издигаше в сладострастна поза огромна статуя на богинята на любовта Амархис. Колони във форма на фалоси крепяха тавана, украсен със синя драперия. Мозайките на пода възпроизвеждаха абсолютно точно всички аспекти на плътската страст, а стените бяха украсени с еротични барелефи и корнизи.
Горяха благовонни масла и техният дъх, като отмерени въздишки, будеше желанието на сетивата. Ниските столове от бронз или позлатено дърво във форма на женско тяло с разтворени ръце и крака в поза за съвкупление бяха покрити с кожи от диви животни, от чийто допир тялото се възбуждаше. А музиката, избрана да разпалва опиянението на духа, в същото време го разнежваше с омайващите като въздишки звуци на приглушените зад завесите арфи и мандолини.
Допуснатите в този храм принцеси, се учеха как да разпалват сладострастието на любовниците и да ги държат най-добре в треската на чувствеността, да чертаят в плътта и сърцата им браздите на любовната наслада. Тъй като всяка вярна съпруга — както повтаряше фараонката — трябваше да умее да събужда и постоянно да възражда бързо угасващия плам на съпруга си, умели куртизанки разкриваха пред принцесите тайните на най-интимните милувки. Така гамата от най-фините нюанси на прегръдка им се преподаваше по един прочут асирийски учебник и после се възпроизвеждаше в живи сцени. Старателните принцеси нерядко си оспорваха благоволението да заемат местата на хетерите при поканените за практически упражнения красиви учители.
Македа бе единствената чужденка, допусната на тези еротични сеанси, считани за напълно нормални. С видимо удоволствие тя имитираше с избран от фараонката майка преподавател различните фази на любовната страст. Но вярна на клетвата си, „Онази, която е непорочна“ избягваше всякакво обладаване. На учителя й по любов беше заповядано да уважава непорочността й, независимо че й обясняваше как да успокои разпалените си чувства, без да наруши девствеността си. Македа се отказваше от всякакви опити да продължи насладата.
Един ден, когато принцесите охкаха от страст в обятията на партньорите си, треньорът реши да бъде по-настоятелен. Изнервена Македа се изтръгна и потърси убежище при фараонката с молба да я освободи от задължението да следва любовните курсове. Със съжаление към нея и към онези, които се влюбваха в нея, владетелката се съгласи да й спести сладострастните изкушения. Вместо това Македа щеше да хвърля копие и диск с войниците, щеше умело да управлява състезателните колесници, да се надбягва с най-добрите бегачи, да тренира борба със съвършени атлети, да укротява и язди бързи като вятъра коне.
Никога досега в Египет не е имало жена, която да се отдаде на тези буйни и опасни изключително мъжки спортове. Ето че пред луксозния и безгрижен живот една принцеса бе предпочела силови упражнения на открито, изискващи мускули и точно и зорко око. Самият владетел благоволи да присъства на спортните прояви на царствената девойка, чиято потисната женственост се адаптираше тъй добре към най-различните състезания. Именно тогава той разреши принц Домедо да я придружи на лов.
Това означаваше девойката да бъде хвърлена в друго, още по-лошо зло. Волностите в храма на любовта бяха безопасни в сравнение със замечтания и нежен поглед на Домедо. Искрената му целувка беше по-опасна и от най-възбуждащите симулации. След изнурителен галоп двамата се изгубиха в гората. Излегнали се на един потънал в цветя склон и смеейки се от сърце, те многократно изживяха трепетно вълнение.