Пристигна дори изображението на монарха, издълбано в кедрово дърво и грижливо позлатено. Монархът бе представен в естествена величина, седнал на любимото си кресло в стилизирана поза. Изглеждаше странно красив и млад. Народът предпочиташе представата за легендарен принц, а не за немощен старец.
Последваха ги царската колесница, статуята на любимия му кон, носачите и безкрайната литания на равините от царството. Зад тях плачеха принцеса Македа, роднините на Ангебо, издигнати в ранг на принцове, като жените вървяха след мъжете. После се изливаше внушителната вълна на сановниците на разните съсловия и степени: книжници, чиновници, прислуга и невъоръжена войска.
Цялото това множество пристъпва в продължение на два часа до царската гробница под изгарящите лъчи на слънцето.
Там, на север от града. Ангебо бе построил до гробницата си и синагогата, в която в идните времена народът щеше да дава израз на своята благодарност и почит. На прага на зданието чакаше главният равин, заобиколен от своите свещенослужители. Кортежът се раздели на две по средата. Тялото бе изложено за последна благословия на равините, преди да бъде отнесено в гробницата и положено в саркофаг с форма на куб, в който беше инкрустиран оловен саван с точните размери на тялото. Царските символи придружиха тленните останки, а ковчегът бе затворен с каменен блок, който прилепна към надгробната могила. Върху нея издигнаха статуя.
Издълбаната в самата скала погребална камера, където Ангебо щеше вечно да почива, бе висока десет лакти и широка — осемнадесет. Стените й бяха покрити с йероглифи, увековечаващи спомена за върховните моменти от великолепния му и славен живот. Барелефи илюстрираха написаното. Таванът на гробницата, също като стените, представляваха скулптурна прослава на Бога, молитва за приемане от божията милост на гениалната душа на владетеля. Що се отнася до пода, той бе настлан с метални плочки, заварени с олово, за да не се развали въздухът и да не се повреди гробницата музей.
След затварянето на саркофага Македа проникна в камерата с цветя, подадени й от един свещеник. Постави ги под царското изображение. Друг служител й подаде статуетка от чисто злато. Тя изобразяваше самата Македа, държаща между палеца и показалеца си перла, символ на нейната чистота. Като я постави сред букета, принцесата се оттегли. Тогава подбраните за церемонията войни избутаха в криптата царската колесница с имитацията на коня му. Делегацията от земеделци внесе в знак на върховна почит миниатюрно рало и делви с жито. Скотовъди прибавиха примитивни скулптори, изобразяващи домашните им животни. Търговците оставиха миниатюри на камили, тези от далечните кервани и платноходи от флотата в Мутова. Изредиха се различните еснафски сдружения, които натрупаха памук, вълна, платове, накити, наковалня и копие.
След като и последната делегация напусна криптата с викове и поклони до земята, равините допълниха разностранната колекция от вещи с арфа и барабан, като се помолиха на Иехова да благоволи да приеме цар Ангебо за честит посредник между желанията на дарителите и божията милост. Тогава тридесет хамали избутаха огромен каменен блок и тридесет зидари го зазидаха пред входа на гробницата. И за да не се забелязва свещеното място, скалата бе закрита с много пръст.
Когато падна нощта, Македа се прибра в големите шатри с огромната си свита и остана там четиридесет дни, времето, за което душата на Ангебо щеше да достигне в рая на Иехова. Тези четиридесет дни бяха изпълнени с много жертвоприношения, с молитви и молби към небето за закрила на починалия. Свещеници служеха непрекъснато около два жертвеника. На първия, бъдещата царица нареди да се заколят сто и двадесет мучащи вола. На втория, народът дари сто и двадесет блеещи овни.
Нощта не прекъсваше тези свещени кланета. Неуморимите свещеници бдяха, колеха, молеха се, след това танцуваха до изтощение, обхванати от религиозен транс.