Същата вечер, обзета от такива мисли, Македа се готвеше за ролята си на царица. Пъргави голи прислужнички я къпеха, масажираха, разтриваха тялото й с ароматни масла. Да, великолепна и решителна, тя щеше да царува според староеврейското учение: с едно сърце, с една мисъл.
В гърдите си Македа чувстваше безброй сърца да туптят с една любов към всички пръснати евреи.
На другия ден владетелката за първи път бе начело на обредния общ обяд. Тя беше на осемнадесет години и извънредно красива. Но както плътта й не потрепваше, така и погледът й беше винаги строг и втренчен. Очакваше коронясването с тревога. Сама посочи пред великия съвет кои посланици щяха да бъдат натоварени с мисията да уведомят съседните владетели, че церемониите по коронацията ще бъдат в Аксум след сто дни.
Коронацията
Тя чувстваше как побира в малката си шепа огромния народ. Обърна се и вдигна ръце, за да го поздрави.
В Аксум се заредиха тържества, които нямаха равни на себе си по великолепие и украса. По своите мащаби коронацията на царицата съответстваше на богатството и самочувствието на нацията. Бяха убити хиляди волове и овни. В продължение на няколко дни народът се тъпчеше с месо и се напиваше с медовина.
Леко наклоненият площад пред двореца бе застлан с пъстри рогозки. Над равната площ се развяваше драперия от многоцветни платове с размери поне двеста до триста лакти, истинско изкуствено небе. Закрепена на гигантски, дебели като дъбове мачти, тя предпазваше от палещите вертикални лъчи то слънцето. В дъното се издигаше най-голямата естрада, която някога бе построявана в Аксум — осемдесет лакътя дълга четиридесет — широка, и два — висока. Покрита бе със скъпи килими, над нея стърчеше пет лакти по-високият царски престол от масивно злато със скъпоценни камъни и емайли. Наоколо бяха издигнати пурпурни тенти, точно срещу равната площадка, където щеше да се състои празничният обяд.
Картината беше грандиозна. Ярките цветове на драперията, полюлявана от лекия вятър, се смесваха с цветовете на земята и дори с преливащото червено на тентите, на чийто фон златният блясък на трона изпъкваше още по-силно.
Какъв паметен ден за историята на Симиена беше този вторник — денят то коронацията! За първи път народът имаше царица и към почти легендарната й хубост, към ореола от клетвата й за непорочност се прибавяше и любопитството към този нов вид кралска власт.
Погледнато отдалеч, в порозовялото утро полето пред двореца приличаше едновременно на голям подвижен палмов лист и на гмеж от черни насекоми. Човешката маса се блъскаше тъй разпалено и радостно, че конниците едва я разцепваха. Натрупани отляво и отдясно хората все пак се отдръпнаха, за да създадат симетрия в този постоянно прииждащ и отстъпващ назад и напред поток. Когато царицата излезе от двореца, заобиколена от свещеници и благородници, тълпата бе толкова пламенна, че армията едва задържа устрема й. Всички искаха да видят как царицата слиза бавно от преддверието, следвана от единадесетте си придворни. Непорочната и нейните придворни, облечени еднакво, представяха дванадесетте племена. Македа, която символизираше племето на Иуда, сама бе изпрела и изтъкала тънката си риза и след като я бе пречистила в свещена вода, я бе облякла мокра, за да изсъхне по тялото й. Върху бялата си копринена дреха, тя бе увила дириб, дълъг и широк осем на три лакти, а кръста си бе препасала с пурпурен пояс.
С подстригани глави — помазването при коронацията можеше да се извърши само направо върху кожата — и без никакви накити, дванадесетте девици се представяха пред народа в напълно смирение, така че Иехова да посочи сред тях царицата. Толкова голям е контрастът между девойките и грандиозната пищност на цветовете наоколо, подсилени от яркото слънце, че множеството ги посрещна с неистов възторг.
Една мозайка от тъмнозелено, блестящосиньо, алено и охра, безброй нюанси на палитрата, на които очите се наслаждаваха до изтощение.
В този момент тълпата видя как се появяват четирите хиляди войни на гвардията, облечени в парадни униформи. Те развяваха копия и щитове, които блестяха на слънцето, сякаш пускаха пламъци в юмруците им. Насочиха се към естрадата, после кратка команда ги разсече на две и те с бързо и неочаквано прецизно движение, оформиха почетния шпалир и замръзнаха като статуи.