След гвардията крачеха музиканти под гръмките звуци на барабани и тимпани, а над тях се извисяваха острите гласове на флейтите и цитрите, гърмът на чинелите, воят на тромбоните. Народът отмерваше ритъма на този концерт, като тропаше с крака и пляскаше с ръце.
Зад фанфарите тържествено вървяха сто равини с бръснати глави и нови раса, а след тях дванадесет свещенослужители носеха свещената дарохранителница, ескортирани от друга компактна група от сто ортодоксални равини.
По стъпките им крачеха смирено дванадесетте девици с наведени глави. Подир тях идваха дванадесетте представители на племената, после достопочтените патриарси на всяко едно от тях, след тях блестяха костюмите и оръжието на царедворци и сановници, а накрая левитите и учените: чародейци с вдигнати жезли, книжници, йероглифописци и граматици. Тази група водеше още един оркестър от четиристотин инструмента, чиито звуци се разстилаха ту оглушителни, ту трогателно меланхолични.
Участниците в този кортеж бързо се подредиха на местата, посочени им от церемониалмайсторите. И изведнъж, по знак на главния равин, инструментите замлъкнаха. Тогава се разнесе проточеното пение на трескавите, дълго гладували и молили се равини. Македа и единадесетте й придружителки стояха вече в подножието на престола, с лице към народа в очакване на небесния дар.
Царският глашатай се приближи.
— Поздрав на всички! — разнесе се гласът му в тишината.
— Поздрав на вас, благородни гости! Поздрав на теб, народе на Симиена. Поздрав на всемогъщия Иехова! Ще бъдете свидетели на коронацията на нашата владетелка Македа. Всеки, който е против нейното възшествие на трона, трябва да се обади и да обясни защо!
Глашатаят огледа последователно сановниците, свещениците, учените и масата народ. Мъртва тишина, както нощем в пустинята.
— Установявайки единодушното съгласие на дворянството, армията, равините и на цялото царство, обявявам, че нашата милостива Македа, владетелка на Симиена и на васалните държави, ще се титулува: „Пречиста перла Македа, царица на царете на Симиена, лъвица на племето на Иуда, избраница на Иехова, господарка на деня и нощта, повелителка на движението на звездите и дарителка на плодоносните води по Божия милост.“
— Ли! Ли! Ли! — възкликна в единен глас множеството, като радостна „Осанна“ се понесе едновременно от всички страни.
Измина доста време, докато шумното вълнение стихне и даде възможност на главния равин да пристъпи към свещенодействията си пред дарохранителницата. Само с едно движение на дясната си ръка той накара помощниците си да се раздвижат. Когато дворът се оформи в блестящо каре, а девиците се проснаха на земята, той се обърна към обредната ракла, отвори я трудно и извади „демли“ — свещената книга на вярата. Когато му подадоха стомната със светено масло, всички чела се бяха вече свели.
— Сред тези дванадесет девици от дванадесетте племена на Израилевия народ — обяви главният равин — в своето милосърдие и своята прозорливост Иехова ще направи царица тази, която е от племето на Иуда и дъщеря на великия цар Ангебо, когото небето прие като пророк.
Македа се бе приближила бавно към равина. Коленичила пред него, скръстила ръце пред гърдите си, тя усети как капките светено масло се стичаха по главата й.
— Коронясвам те за царица на царете на Симиена и васалните й държави — обяви великият равин. — Нека Иехова благослови царството ти и ти даде мъдрост!
В тази тържествена минути в очите на Македа блестеше невиждана гордост. Тя чувстваше как побира в малката си длан огромния народ. Обърна се към него и вдигна ръце, за да го поздрави. Жестът й бе продължен от толкова мощен рев, че дивите животни в съседните гори се изплашиха и дни наред ловците обикаляха храсталаците напразно. Оставаше царицата да приеме от младите принцове и от дванадесетте патриарси на племената отличията на царската си власт. А те бяха бисерната корона, зауд, единствена украса отредена за „Пречистата“ царица; червеният копринен шарф, който опасва челото и го предпазва от допира с короната; дългото зелено копринено наметало с пищна бродерия; царската алена пелерина, която доказва, че царицата на народа е и царица на царете; копринените шалвари, също алени, спускащи се до глезените, украсени със златни гривни и емайл; царският пояс обшит с бисери, и изкусно изработените сандали; скиптърът — върховен символ на властта, изваян от абаносово дърво и украсен с перла, голяма колкото лешник; двойният слънчобран от червена коприна, с избродирани по него свещени животни; ветрилото, отлято от злато и завършващо със снопче косми от жирафска опашка; златната чаша на царицата, и накрая, лежаща като небесна сълза върху тъмносиня възглавничка, една огромна перла. Патриархът на племето на Иуда я взе и с дълбоки поклони я връчи на жената — перла.