Царицата я пое с лявата си ръка, закри я с дясната и обяви:
— Дойде моят ред, след като ме обявихте за ваша царица, да ви се закълна, че ще работя за щастието на народа, ще спазвам божиите закони и ще остана девица, защото чистотата, символ на която е тази перла, е благо, посветено на нацията.
Глашатаи повториха клетвата от естрадата, над полет в града и по селата, така че целият народ на Симиена да я чуе. За тази цел бързи като стрела конници тръгнаха по пътищата да предадат царските думи на други като тях, които на свой ред щяха да ги огласят на всеки площад, във всяко селище.
По-нататък равините пристъпиха към връчване на царското оръжие: сабя от фина стомана, непробиваем щит, копие, лък и стрели. Последната церемония приключи с три тържествени обиколки на дарохранителницата от царицата, придружена от благородниците. Едва тогава сред океан от овации Македа изкачи стълбата на трона, който бе толкова високо, че човек трябваше да вдигне очи, за да види тази звезда.
Завесите около златния цокъл се отдръпнаха и откриха най-внушителната картина: царицата, величествено седнала на парадния си трон сред блясъка на позлатата, скъпоценностите и лъскавите като полирано сребро остриета.
Асадарон
Съчини ми — заповяда той — най-хубавата песен за най-хубавата жена на света и песента ти ще е песен за Перлата…
Сред принцовете и царете, поканени от Македа в Аксум, най-забележителният бе асирийският принц Асадарон, на този празник той бе великолепен представител на чичо си, страшния Салманасар II, император на Вавилония.
Висок и красив, облечен с изтънчен вкус, той затъмняваше всички останали принцове с великолепието си. Никой не умееше да носи тъй аристократично бродираната дреха, която се развяваше в коленете му. Никой по-добре от него не замяташе на рамото си гънките на зелената пелерина, изпод която се виждаха и обшитият със скъпоценни камъни златен колан и прекрасното му оръжие. Всички се възхищаваха на гъвкавата му походка върху високите сандали, на които особено блестяха плочките от чисто злато, предпазващи прасците. Толкова остър и дълбок бе погледът му, че срещайки го, всички събеседници свеждаха очи. Лицето му с правилни черти щеше да е копие на най-благородните образци на египетската скулптура, ако я нямаше красиво причесаната му черна брада.
Свитата на Асадарон бе най-многочислена и най-богата от всички. Даровете й свидетелстваха за онова великолепие, което превръщаше Вавилон в горд съперник на Тива. През цялото време на церемонията Асадарон беше останал тих и дискретен сред гвардията си натруфени офицери. Но щом забеляза красивото лице на царицата, като че ли очите му повече не можеха да се откъснат от него.
Сред дванадесетте девици той позна Македа, без някога да я беше виждал. Царицата по нищо не се различаваше от останалите момичета освен може би по небивалата си красота или по царствената си и същевременно гъвкава от физическите упражнения походка. Или може би по трепета, който той усети в сърцето си? Благородният асирийски войн си заповяда да се държи безразлично. Клетвата на царицата не превръщаше ли живата й красота в красота, застинала за всеки, който дръзнеше да я залюби? Уви Асадарон не успя задълго да задържи лудешкият бяг на сърцето си, нито да спре да се черви от издайническия приток на кръв, породен от желанието. И когато чуждестранните князе получиха разрешение да поднесат почитанията на своите народи, както бе обичаят, той й се представи с глас, трептящ от непознати чувства:
— Милостива царице, аз съм Асадарон, племенник на Саламансар II, цар на вавилонците и афарсяните. Моето царство се простира на север и изток от твоето. Нося ти поздравленията на моя владетел, както и своите, с обещанието ни за мир. Трябва обаче да ти кажа още: ти завладя сърцето ми още в мига, в който те видях. И макар че и най-великият монарх би се просвал в прахта под въздействието на твоята прелест, разреши ми радостта, о, Перло, да запечатам с целувка безрезервното приятелство, което съм дошъл да засвидетелствам.
Слушала го досега безмълвна царица Македа вдигна отрупаната си с пръстени ръчичка, за да спре това излияние.
— Не се обиждай, о, могъща царице! — възкликна Асадарон. В моята страна целувката е върховен знак за най-чисто приятелство.