Асадарон се замисли за поразяващата буря, която се надигаше в него и го караше да срази всичко, за да притежава желаната вещ — бурята, която изгаряше сетивата му и скоро щеше да превърне спокойно течащата кръв в огнен поток.
Любовта
Другите думи са само наслада, въздишки, детски брътвеж, или песен на птички…
Впрегнал най-хубавата си колесница, влюбеният летеше към палата, чиито врати се отвориха безшумно. На първия портал страж го поведе из лабиринт от колонади и тераси. Нощта носеше ароматно опиянение, тъмносиньото небе бе обсипано със звезди. Във въздуха още трептяха приглушени нотки от сластната музика, която се лееше в кръчмите.
Младият княз бе колкото захласнат, толкова и уплашен. Тя е там. Ще я види. Ще я прегърне и може би ще обладае това прекрасно тяло, желано като сочен, слънчев плод.
Войникът спря, хвана го за ръка. Силният аромат на мимози, туберози и глицинии ставаше все по-дразнещ. Някъде високо в тъмнината се открояваше светлина. Стражът му каза:
— Царицата е там.
Асадарон погледна нагоре. Един силует бе облакътен на перилото на терасата пред царските покои. Отначало неподвижна тази неясна форма се раздвижи, повдигна ръка и посочи стълбището. Постепенно сянката стана по-ясна. Когато видя пред себе си офицер с оръжие и каска, Асадарон неволно направи жест на недоверие.
— Къде е царицата? — попита задъхано той.
— Асадарон, не ме ли позна? — отговори непознатият.
Отначало племенникът на Салманасар не разбра. След малко му стана ясно: пред него стоеше девойката царица, слабичка, стройна и елегантна, облечена като офицер.
— Целувам праха на твоите нозе, о, Перло, — мълвеше принцът. Но защо това бойно облекло за любовна нощ? За какво ти е копието? Сърцето ми и без това е вече прободено от твоите нежни очи.
— Изправи се, Асадарон, и недей се заблуждава. Нужно ли е да ти припомням, че моята девственост не ти принадлежи. Аз трябва да остана девица, но искам да бъда обичана от теб. Твоята страстна любов ме очарова. Искам да ме обичаш, както би обичал някой мъж. Заклевам те да забравиш, че съм жена.
Тези думи бяха казани така, че принцът, коленичил в краката на своя идол тутакси се изправи стъписан. Вгледа се в чистото, засенчено от каската лице и срещна остър, прям поглед.
Княз Асадарон не знаеше какво да отговори. В главата му като рой звезди нахлуха предположения. Опита се да разбере и в същото време се боеше да разбере.
Ето я идеалната жена. Нощта е опияняваща с блещукащите светлинки и сластната атмосфера наоколо. Възможно ли е тя да е безчувствена? Вероятно с коварни намеци са й втълпили, че ако я любят като мъж, би могла да има безброй ласки и удоволствия и пак да удържи неотменимата си клетва.
Тези удоволствия Асадарон ги познаваше. Научил ги бе с младежи на неговата възраст и с леки момичета в известните домове в Тива и Вавилон, а дори и у благородници. А нали и Македа е живяла в Тива, в развратната атмосфера на голямата египетска столица?
Какво от това? Толкова страстно обича той царицата, че ще я люби както тя желае. Като любовница, когато тя благоволи, а и като войник, стига да й харесва.
— О, Македа, обожаема, нека бъде както ти искаш. Ще се подчиня на твоя каприз. Някога, знаеш ли, аз любих така един мой млад приятел като брат, когато строгият ред в далечните военни експедиции не разрешаваше придружителки. Тогавашният ми приятел беше нежен и дребничък като тебе. И милувките ми бяха такива.
Почти изпявайки тези слова, Асадарон се канеше да обхване с ръце любимото тяло. Думите му вълнуваха и възбуждаха царицата, но тя не разбра покваряващия им смисъл. Ужасно недоразумение застана между тях, засилено от възбудата на сетивата, от съучастничеството на ароматната нощ, гукането на притихналите гълъби в парка. Парещите устни на младия княз пътуваха нагоре по ръката й, докосвайки я като облак пеперуди. И все пак, въпреки сладките вълни от нежния допир, Македа изведнъж се освободи от него.
— Вземи от врата ми кехлибарената огърлица, тя е твоя — каза Асадарон. — Аз съм в нозете ти, о любима, но пръстите ти ще докоснат главата ми, лицето ми, челото ми…
В мига, когато царицата сне накита от него, той въздъхна разтопен от нежност и обхвана с ръце тръпнещите й бедра. С твърди мускули и копринена кожа под войнишката туника бедрата й сякаш приемат целувката на трескавите му устни, които лазят нагоре, все по-нагоре.