Македа слезе от коня и тутакси го нападна. Стреснат, Асадарон отби удара. Този непознат войн, изглежда, много добре владее оръжието. Князът отстъпи няколко крачки, за да се отбранява по-добре. Отблъсва притичалите негови хора и напрегна всичките си сили в очакване на следващата атака.
Преди да накаже безразсъдния непознат, князът искаше да види лицето му без маска. С умело и бързо движение отметна щита на Македа. Тогава откри суровото лице на царицата.
Асадарон изревава като ранено животно:
— Македа!
Но безмълвна и пренебрежителна царицата поднови атаката. Асадарон не нападна, а само несръчно отблъсна ударите. Като видя това верният му капитан Набунасар реши да се намеси. С вдигната сабя той се провикна:
— Спрете дуела, княже! Нашият закон го забранява. Би било вечен срам за един член на императорското семейство да мери сили с жена!
Смазан, князът прие уместната намеса на своя капитан. Но разгневената Македа не я приемаше:
— Аз защитавам честта си, опръскана с кал от този мъж, и затова ще се бия като мъж.
Със спокоен и решителен тон капитанът започна да преговаря:
— При асирийците никой воин няма да кръстоса оръжие с жена, о, царице! Поръчайте си защитник, който да се бие за вас: такъв е законът!
— В моето царство — отговори Македа, — жените сами се защитават и нямат нужда от никого, за да налага уважението, което им се полага!
— В този лагер, царице, важат асирийските закони — отвърна капитанът. — Молим ви да ги зачитате, както ние зачитаме вашите…
Какво значение имаха за нея обичаите, традициите, правилниците, възприети от монарсите. Пред нея бе нейният любим и двамата представляваха влюбена двойка, разделена от вечното недоразумение на любовта.
Без да си дава сметка за опасността, обхваната само от собственото си безразсъдство, тя се хвърли върху него неочаквано, после върху капитана. Но верни на благородните принципи, асирийците само се отбраняваха, без да отвръщат на удара. Безкрайната битка изтощи царицата и я изнерви докрай.
Изведнъж тя се сети за една египетска хитрост. Трябваше противникът да се бутне лекичко и да се спъне, после, докато е паднал, да се завърже бързо. Пасивната отбрана на Асадарон и капитана улесни нещата. С един жест те се озоваха в краката й, безпомощни, пребледнели от срам, болка и гняв.
Един асирийски воин никога не моли за милост. В гнева си Асадарон предпочиташе смъртта пред унижението. Помисли си, че би било сладко да умре от нейната царска ръка.
— Не искам да умреш — каза тогава Македа с треперещ глас. — Искам да оттеглиш тежката обида, която ме обгаря.
Князът й отговори с насмешка:
— Щом искаш, ще дам обяснение, но не знаеш ли, че пленникът няма право да говори. Аз мога да говоря, царице, само като свободен човек, над когото няма никакъв натиск. И ако моите обяснения са недостатъчни за теб, ти ще останеш господар на съдбата ми.
Тутакси двамата воини бяха освободени и след подаден знак от княза капитанът се отдалечи. Застанал срещу владетелката, Асадарон беше решен да й разкаже каква страшна борба водеше душата му, завладяна от смелостта и дързостта на божествената жена воин. Отново повтори колко я обичал и как се надявал предната вечер, когато е препускал към заспалия дворец, колко се е изненадал от дегизировката й. Събра кураж да й изповяда, че е разбрал погрешно нейното желание за дружба, като израз на перверзно желание. Призна колко бил огорчен и разгневен, като видял, че нежността между тях се наблюдава. Не скри какво си е мислил за нея и не й спести описанието на болката и на часа, прекаран с Ксанто в кръчмата за танци. В разказа за трепетите на сърцето си князът вложи същата жар, с която бе разказвал подвизите си.
Възмущението на Македа постепенно стихна. Как би могла да се дразни от искреността му. Значи той я бе мислил толкова долна, колкото и най-долната проститутка от улиците на Вавилон! Някоя от тези, разиграващи комедията на страстта, радостта или болката само за няколко златни шекела? Значи нищо не бе разбрал… Македа свали от шията си кехлибарената огърлица и тъжно му я върна, впила насълзени очи в неговите. Безкрайната й умора бе не по-малка от срива на моралните й сили. Цялата й енергия я напусна. Имаше чувството, че ще припадне. И тогава падна в обятията на слисания си пленник, като промълви:
— Асадарон, Асадарон, какво си си помислил за Македа?
Князът вдигна шум със заповедите и виковете си. В ръцете си държеше изгубилата свяст, притисната до гърдите му царица. Като я гледаше, огъналата се като тръстика, тънка като сабя и тъй кристалночиста, той осъзна огромната си грешка и го хвана яд.