Най-внимателно я отнесе в княжеската палатка. Един лечител простря сухите си ръце над нея и произнасяйки няколко кабалистични и заклинателни слова, й даде да вдъхне от една стомничка. Македа дойде на себе си.
Разпознавайки Асадарон, тя се хвърли в обятията му. Изтощена, го помоли да отпъди лечителя. Когато най-сетне останаха сами, тя на свой ред му разказа за своите мечти и желания и призна, че съжалява за клетвата си за девственост.
Жестокото недоразумение приключи с най-сладки целувки. Дълго останаха прегърнати. Тя отново поиска от него братска любов. Сега той прие платоничната любов, страстта бе опустошила сърцето му. Но Македа не трябваше да има друг брат освен него. Ревността, която раздираше сърцето му, не търпеше царицата да има други приятелства. Тя го погали и му обеща всичко, което пожелае. Беше щастлива. Душата й на любяща жена се отвори като цвете. Асадарон раздели кехлибарените зърна на огърлицата, които ги бяха събирали, разделяли и отново сдобрили. Говореше й тихичко и вълнуващият му глас наистина отразяваше преливащия от сърцето му екстаз.
— Колко е хубава нашата любов, о, Перло, колко е хубава! Нали си виждала как вярващите падат на колене пред образа на своя бог? По същия начин Асадарон се простря пред божествения ореол на Македа. Дево Македа, духовна дъще на всемогъщия Ваал, пред когото моят народ се прекланя, символ на чистотата, благоволи да благословиш с божествената си ръка твоя пръв благоверен…
Князът беше взел дясната ръка на царицата и я бе поставил на челото си.
— Чуй ме, мой идоле, — продължи влюбеният. — Моята любов ме пренася в огромния палат на Ваал, изграден от блокове златен мрамор, украсен с копринени килими и цветя, ухаещ на небесни аромати. В това божествено царство, обширно като земята, нашите души, намерили убежище след смъртта на тялото, най-после получават награда за доброто, което сме правили през живота си. На прага на небесния дворец се вдига винаги едно кичесто лаврово дърво, листата на което никнат веднага, щом ги откъснат. Когато душата ни се появи пред това дърво, нашият ангел пазител ни дава по едно лаврово листо за всяка добра постъпка тук долу. Горко на този, който не получи поне едно листо, защото една тайнствена сила го хвърля в горящата пропаст. И обратно, блажен е този, който има голям брой лаврови листа, защото ще познае всички блаженства. Македа! О, Македа! Искам благодарение на теб да позная един ден опияняващото блаженство в палата на Ваал. Заради теб ще запазя целомъдрие и благодарение на теб, богиньо моя, душите ни ще останат прегърнати завинаги.
Вече никаква нечиста мисъл не преминаваше през успокоената му глава. А той държеше Македа като крехко цвете в собственото си пурпурно легло. Можеше да я задържи, да я затвори, знаеше, че не може да се съпротивлява. Допрял неспокойно чело на гръдта на любимата, той чувстваше как ритмично се повдигат моминските гърди. Те бяха онези чудни плодове, тези опияняващи кълба, които Ваал хармонично бе създал за взаимното привличане на половете и ги бе напълнил със сока на любовта, с който да се храни новороденото…
Докато любимият й размишляваше така, в обятията му Македа имаше по-земни блянове. Мечтаеше за неговото тяло. Любовта я заливаше като порой и вливаше в крайниците й сласт, която я смущаваше. Сложила ръка на главата на Асадарон, тя галеше замисленото му чело, тила му. Докосването до него я разтопяваше. Отпусна се за дълга целувка, от която цялата затрепери като лист.
Този път Асадарон се отдръпна рязко.
— Защо ставаш? Мислиш, че тази целувка е моето поражение? Не, не скъпи, любими мой. Остави Македа да върви към съдбата си. Иехова я е избрал сред жените да изпълни една мисия. Не я отклонявай. Победата е в края на дългия път, който трябва да измина, за да освободя жените от робството, в което мъжете ги държат.
— Не, Македа, не е така. Нали аз съм коленичил пред теб?
— Ние сме равни с мъжете само в кратките мигове на любовта, красивий ми боецо — отговори Пречистата перла. — Трябва никога вече да не бъдем подчинени съпруги. Аз ще освободя жените от игото на самите тях, защото аз съм женският месия, определен от пророка Ангебо по волята на Иехова.
Говорейки така клетвата я пазеше, а вярата й я правеше фанатичка. Болката, че сред всички жени Иехова е пожертвал именно нея, я караше да се чувства мъченица. Обхвана я някакво мистично безумие. И тя и Асадарон се намираха все още под въздействието на тази възторженост, когато оглушителните викове на пазачите ги върнаха към жестоката действителност.
Отдавна се бе зазорило. Началникът на стражата на двореца, разтревожен от отсъствието на царицата, бе изпратил тридесет ездачи по петите й…