Македа се качи на коня и поздрави Асадарон с видимо безразличие.
На първия завой царицата спря хората си и им обясни накратко измисления претекст за дуела си с асирийския принц. След това ги закле да запазят в тайна и дуела, и мястото, където я бяха намерили. Заплаши ги, че всички ще умрат само ако някой издаде нещо.
Войните, предани тялом и духом на своята царица, се заклеха да мълчат. Успокоена, Македа се прибра в галоп в палатите си. Прекарала бе изтощителна нощ. Болеше я цялото тяло, нервите й бяха като отпуснати струни, а умът й витаеше някъде. Отпусна се в благовонната вана и се остави на прислужничките си да масажират с балсами настръхналата й кожа. Споменът за милувките на Асадарон отново изплува и я натъжи, но тъгата й премина при мисълта, че обича и е обичана.
Асадарон пък продължи да страда. Любовното чувство течеше в трескавото му тяло и той ридаеше, че не може да го задоволи. Сега вече беше напълно наясно с фанатичната безкомпромисност на платоничната си любовница. Щеше ли да успее някога да я покори? Несъмнено е по-трудно, отколкото да овладее собствената си кръв.
Признанието на Танагари
Този ден е лош за вас, княже, начало е на дълги страдания.
В тъмната шатра, върху ложето си от обработени кожи и под пурпурната завивка, Асадарон напразно търсеше покой. Заповядал бе да пазят абсолютна тишина.
Заспа за малко, и то, за да сънува мъчителни сънища. Мисълта му, в плен на Македа, летеше към ослепителната любов, но не му се удаваше да прогони сенките, които бродеха около него като подли кучета.
Възможните последствия от тази любов му всяваха страх. На следващия ден завършваха празненствата по коронацията. Целият кортеж от царе, князе и посланици щеше да се понесе с пъстрия си блясък обратно по горещите пътища. И тогава какво? Той щеше ли да остане в Аксум!? Какъв претекст да съобщи по пратеници — кой ли не би се радвал на привилегията да отиде до Вавилон да даде обяснения на Салманасар за продължаването на престоя му?
Едва отворил очи, князът се замисли как да реши този проблем. Пред погледа му изникна образът на Македа. Лъчезарното лице отпъди страха от опасностите, макар да не намаляваше безпокойството от любовната страст. С острата като меч непоколебимост на душата си той за миг и не помисли да се откаже от клетвата за целомъдрие, но в същото време си даваше сметка за смешното си положение. Представяше си как остава в Аксум в напразно очакване, как потиска нетърпението и желанието си, избягва всякаква възбуда на сетивата, всякакви видения на плътта и води аскетичен живот. Представи си как ще се подиграват с него и владетелят, и дворът във Вавилон, като не участва в оргиите, които са част от удоволствията на царедворците. Верността към клетвата щеше да го остави и без потомък, който да управлява след него провинцията, а по-късно и царството. Струваше ли си за любовта на Македа да си пожертва плътта? Тя, посвещавайки се на народа си, а той на клетвата си?… Сюблимният отказ щеше ли да бъде някога възнаграден?
Само за миг асириецът отново бе обхванат от мъчителната мисъл, че Македа може да е интригантка и развратница. Веднага обаче гневно отпъди недостойната мисъл, укорявайки душата си, че се клатушка като ладия в открито море.
Обхванал чело с фините си ръце, Асадарон беше изцяло потънал в тези мисли, когато при него влезе обичайният му ясновидец.
Теглат се поклони ниско пред господаря си. След това, както всяка сутрин при ставането на царствения войн, той напръска пода с вода, примесена със сложни съставки за изпъждане на нощните духове. После невъзмутимо запали благовонни масла в един съд, поставен върху триножник. Сред ароматните есенции горяха и парченца от свещените бикове, принесени в жертва в храма на Ваал. Гадателят коленичи пред виещите се пушеци и синкави пламъци, чиято игра трябваше да очертае пред погледа му един друг свят — събитията, които щеше да донесе денят.
Още от детството си Асадарон бе свикнал с напяванията на маговете. Те черпят своя престиж и опит в тайнствеността. В този ден обаче личният му гадател прояви известно вълнение. Като че ли се безпокоеше от по-тъмни, по-високи извивки на пушека, чиито променливи сенки следеше във въздуха. Подканен да се произнесе, гадателят обясни:
— Този ден е лош за теб, княже. Начало е на дълги страдания. Никога досега, откакто разпитвам за теб тайнствените пушеци, не съм виждал по-страшно съдбата да напада твоята звезда… Тялото е здраво, но не знам защо духът е ранен и разкъсан.
Асадарон направи знак, че му е безразлично. Магът поде: