— Дай ми капка кръв от средата на тялото и още една оттам, където започва гръбначният стълб. Ще смеся тази кръв с косъм от средата на главата ти и още тази вечер мога да ти кажа откъде иде злото.
И понеже Асадарон се направи, че не е разбрал, Теглат се изправи:
— О княже, последвай съвета на най-мъдрия от верните ти люде и бъди спокоен, много спокоен. Не яж месо от тукашни животни. Отдалечи се от тукашните жители, дъхът им е отровен.
— Знам какво ще ми кажеш, още преди да те чуя — отвърна Асадарон в лошо настроение. — Знам какви заключения правиш от това, че съм влюбен в Македа и се опитваш да ме убедиш, че духовете са враждебно настроени към мен. Разбрах. Върви си.
Гадателят беше свикнал с гневните настроения на княза.
— Запази спокойствие, господарю, и ще победиш. Аз видях това, което твоите очи още не виждат. Царицата носи колие с амулет, чието влияние може да бъде пагубно за тебе. Аз познавам тези талисмани. Те излъчват опасни сили. Изготвени са от халдейския маг на царицата, който залиня от много работа по тях. Пази се от него. Вчера той ме заговори. Нашите гледища бяха различни и ние поспорихме. Той знае как да убие и най-силното желание у всеки човек чрез излъчванията на самия предмет на желанието му. Разбери: той лекува пияница, като влага в адския амулет воня от развалена напитка. За да превърне любовта в омраза, за него е достатъчно да вкара в амулета разложена частица от тялото на жертвата. Заключавам, че царица Македа носи на себе си, за да защитава целомъдрието си, разложени и вонящи частици от един или няколко фалоса.
Асадарон не можа да скрие изненадата си. Безразличието му се стопи от точността на кабалистичната наука, а съвпадението на фактите го разочарова.
— О, княже — продължи гордо Теглат, наметнат с пъстрата си мантия с йероглифни орнаменти, — трябва да знаеш, че не се страхувам от този халдейски предсказвач.
— Мислиш ли, че наистина можеш да победиш неговите еликсири?
— Нашите духове вечно ще бъдат по-силни — нравоучително и с гримаса се произнесе мъдрецът. — Призовани от мен, те непременно ще повлияят на астралното тяло на царицата, като същевременно ще те закрилят.
Асадарон махна гневно с ръка.
— Магьоснико, забранявам ти всякакви тайнствени операции срещу царицата Македа. Тя е под моя закрила.
Теглат се поклони до земята.
— Подчинявам се на твоите велики заповеди, княже Асадарон. Безкрайна е мъдростта ти. Но моля те, приеми съвета на този, който ти е предан: ако някоя тукашна жена иска да ти се отдаде, внимавай! Не й се доверявай! За останалото, нека Ваал да благослови деня ти.
Магът излезе, а влезе масажиста. След като изми и изкъпа господаря си, той освободи напрежението в мускулите и плътта му с ръце, потопени в благовонни масла.
След това слугите мълчаливо го облякоха в пурпурен цвят: памучен панталон, прилепнал до краката, и копринена туника над коленете, кожени гамаши с позлата и колан от змийска тока във форма на бикови рога.
Преди да си покаже на дневна светлина, Асадарон изслуша пението на двама свещенослужещи. Той коленичи и допря чело о големия благословен камък от храма на Ваал, набожно донесен от група свещеници от Вавилон в Аксум, обвит в свещени платове. Когато пението свърши, тежките врати на шатрата му се отвориха и навлязлата на вълни светлина го зашемети. Светлината и свежото утро ободриха смутения му от думите на гадателя дух.
Тогава асириецът се запъти към адераха — мястото, определено за хранене на войните. Там закуси, излегнал се на диван, заедно с капитаните и другите благородници от свитата си. Дори и при военна кампания протоколът се спазваше. Приклекналите роби му сервираха на ниска тръстикова масичка. Той едва хапна от печените в зехтин банани и фурми, отпивайки няколко глътки студено скъпо вино, което се извличаше всеки ден много трудно от върховете на финиковите палми.
Асирийските офицери бяха в течение на авантюрата, при която Перлата бе победена от техния княз. Бяха горди, но и обезпокоени. За любовните истории на господаря не трябваше да се говори. Асадарон можеше да накаже със смърт всеки, който освен Теглат и свещениците, направи дори и намек за неговите вълнения.
След началниците за храна се събраха обикновените войни. Шатрата, която служеше за трапезария, събираше хиляда души и войниците се хранеха пред очите на офицерите. Всички се зарадваха, че щяха да имат ден само за почивка, лъскане на оръжието и разтриване на конете.
След изобилния обяд Асадарон се прибра в покоите си и почувства скука. Предходните дни бяха богати на изключителни събития и спокойствието бързо му дотегна. За забавление накара любимия си лъв да му подскача, а козелът да се побори, но скоро и това му омръзна. Обикновено, когато нямаше занимания и душата му бе спокойна, той свиреше на мазинко5 и потъваше в приятно носталгично настроение. Този път това не му се удаде. Партията на „слепи коне“6 с най-добрия му приятел Набунасар, командир на частта с колесниците, изобщо не му достави удоволствие. Нямаше шанс и беше разсеян.