Точно когато князът се приготви да намери някакво по-силно преживяване, за да запълни дългия ден, се разнесоха ясните звуци на тръбачите, които възвестиха, че виден гост се е спрял пред стражата. С разтуптяно сърце князът застана на вратата на шатрата си. С по-голяма точност от гадателя Теглат сърцето му подсказваше, че идва вест от Македа.
Чу как гостът се представи:
— Кажи на господаря си, че ковчежникът на царицата благородният Леви, желае да говори с него по заповед на Пречистата.
Ковчежникът слезе от коня си, следван от личния си телохранител. Зад него прислужници влачеха тежка носилка, обвита с плат. Когато въведоха знатния пратеник в пищната шатра. Асадарон го чакаше, съгласно протокола, излегнат на дивана.
Леви се поклони до земята, но Асадарон му прави знак да се изправи. Сам той се приведе върху ложето си, за да прояви уважението си към пратеника на царицата. Почти не чу словото на стария човек, чийто високи функции свидетелстваха, че Македа не е могла да намери по високопоставен пратеник, за да му предаде любовния си дар.
Снетото покривало разкри колесница за надбягване от абаносово дърво с най-ценна изработка. Дъното на колесницата представляваше много стегната плетеница с ремъци от биволска кожа, която действаше като пружина, Асадарон бе прехласнат от тази внушителна и едновременно лека колесница.
— Кажи на Перлата, благородни ковчежнико, че не съм виждал подобно чудо във Вавилон.
— Перлата ми поръча да ви кажа — отговори знатният пратеник с двусмислена усмивка, — че „колесницата е невидима в черната нощ, тъй като е изработена от абаносовите дървета на една толкова гореща страна“.
Разбрал иносказанието, Асадарон също се усмихна и се изненада от един още по-неочакван подарък: два папагала „Танагари“ в яркосиво, зелено и синьо. Единият беше мъничък, другият — едър. Главите им бяха покрити с шапчици от червена кожа. Слугите ги държаха в клетка.
Леви обясни:
— Това са две прекрасни говорещи птички. Голямата ще повтаря пред вас, княже, най-ценните думи, на които царицата ще благоволи да я научи, за да ви ги казва. Малкото танагари ще научи от вас други думи, които то ще повтаря на моята господарка. Това е желанието на Македа.
По негов знак прислужникът свали шапчето от главичката на едрата птица. Тя огледа присъстващите, наведе се и изкряска ясно: „На, на, фикери Арон“ (Ела, ела, любов моя Асадарон).
Князът беше захласнат, очарован от това нежно послание. Какъв хубав символ, какво деликатно внимание към него. — Докато той се е отдавал на черни мисли, тя търпеливо е учила птичката на чистите възгласи на сърцето си! И понеже Асадарон трябваше също да научи малкото танагари да казва подобни неща, ковчежникът му посочи как трябва да запечати в птичата памет звуците, съставящи думи.
Асириецът разбра желанието на Македа да го оплете в мрежите на любовта си, с надежда да го задържи в Аксум по този наивен начин, и напълно изгуби волята си. Веднага щом царският пратеник си тръгна Асадарон започна да повтаря на своя папагал също тъй сладки думи като тези, които пееше нейният папагал: „На, на, фикери Македа“ (Ела, ела, моя любов Македа).
Царицата нареди да й доведат знатния Леви. Щастлива бе от разказа за това как любимият бе приел подаръците й. Предната вечер обаче трябваше да прояви пълно безразличие пред чичо си, главния равин, докато му обясняваше, че с пищните си подаръци искала да не остане по-назад по разкош от Асадарон. Старейшините мълчаливо бяха приели обяснението, макар че бяха известени за нощното бягство на царицата и разтревожени от вълненията на плътта й.
Вече бяха решени да попречат на престъпната любов. В Аксум имаше толкова много магьосници и вещици. Техните умения, подплатени с мъдростта на доведените от Тива египтяни, бяха толкова изключителни, че не един техен съперник в гадателството беше вече разобличаван.
Цялата аксумска сила
С един знак от нейната ръка тези мъже, нехаещи за живота и за смъртта, пожънали биха победи, за да изпълнят отреденото от съдбата по волята на Иехова.
Десет хиляди души все още не бяха яли на пищните трапези за коронясването. Десет хиляди. Това бяха старейшините на съсловните организации от градовете и селата. Дошли бяха от всички селища, натоварени с подаръци от скромните и от богатите.