Выбрать главу

Македа поздрави с жезъла си военачалниците, които показваха храбростта си, и всяка част придаваше още повече устрем и тържественост на парада. Безброй музиканти обграждаха отделните бойни единици със специфичния за частта им ритъм.

След като преминаха пред царицата, всички бойци на Симиена се подредиха в огромен квадрат с толкова дебели стени от шлемове и копия, че ъглите му се губеха някъде в далечината. Яхнала кобилата си, Македа обиколи в галоп целия този фронт с горд поглед и бойна жар в сърцето. Тя спря пред всеки полк и връчи на командващия знаме с две дръжки, на което отсега нататък щеше да се вписва славата и името на Перлата. След тази церемония тя се насочи към палатите си сред буря от аплодисменти.

Във военния лагер празненството продължаваше. Войниците бяха запалили огромен огън от дървените съоръжения, послужили за празненството. Изгориха и килими, рогозки, пейки и маси, а пурпурните пламъци стигаха до небето. Късно през нощта жаравите угаснаха заедно с радостната глъчка от народното веселие.

И така. Пречистата Македа щеше царува в Симиена дълги години, толкова дълги, че краят им не можеше да се предвиди.

Нощите на Македа

От няколко дни един дух навестява моите нощи. Той е нежен, неподвижен. Протяга към мен призрачни ръце, но аз не се страхувам…

Последните кервани на царе, князе и посланици напуснаха Аксум преди градът да се е събудил от радостните празненства. Единствен Асадарон не бе вдигнал лагера си. Това пораждаше множество приказки в двореца. Той идваше всеки ден да поздрави Македа. Когато грижите на короната не бяха прекалено тежки за крехките й рамене, царицата излизаше с него и с малка свита на дълги разходки с колесници из гората.

Разходките естествено тревожеха принц Амрам и главния равин Узиел. Като виждаха как обръчът на любовта все повече се затягаше около двамата пламенни млади, те се ужасяваха от възможните последици. Целомъдрието на Перлата беше в опасност. Ако тя се отдадеше на Асадарон, а всички знаеха колко бе упорита, напълно е възможно въпреки клетвата тя да намери основания за своята слабост и да направи този чужд княз цар на Симиена.

При това автократичната власт на царицата ставаше с всеки ден по-голяма и старците се страхуваха от гнева на младата деспотка. Въпреки всичко те се уговориха да опазят целомъдрието на Перлата, независимо от самата нея.

Тактиката щеше да е по-силна от убеждението и хитростта щеше да победи любовта. Умението и знанието щяха да издигнат опасен щит срещу царската воля.

За целта Амрам и Узиел извикаха магьосника Белоша, известен с това, че може да говори с духовете, магьосника от Тива, Шапра, експерт по специалните амулети, и Ибра, който чете мислите и бе считан за най-проницателния мъдрец в Аксум.

Петимата сключиха договор за спасяване на Македа. Спасявайки нея те щяха да опазят династията и царството от всякакво компрометиране с чужди страни. Но за да отстранят страшната опасност, представляваща нейната любов, трябваше да стане така, че царицата да намрази Асадарон. Същевременно, трябваше да се накара отблъснатият любим да избяга от Аксум и от обекта на любовта си. Маговете решиха да прибегнат до магическите тайнства, които са единственият ключ за проблеми на всемира и на човешкото развитие.

Белоша не скри уменията на Теглат, който закриляше княза от всички уловени от него окултни сили. Но властта на Теглат можеше да бъде унищожена, произнесе се тежко той, като добави, че само за една нощ можеше да установи колко е голяма силата му. От своя страна Шапра, майсторът на еликсирите и амулетите, твърдо вярваше в своята наука. Той препоръча повече оптимизъм и талисмани, които ще постави на вратите на царския дворец и на асирийския лагер. Ибра пък се похвали, че може да прочете мислите на влюбените и по този начин по-добре да насочи действията на колегите си. След това съвещание специалистите по кабалистика се разпръснаха бързо с решението още в утрото на първия ден от следващата седмица да определят военната си хитрост за действие.

Ибра се върна сам в двореца. Както всеки ден гадателят избраник се подготви да разкрие на Македа мислите на интересуващите я лица. Показа се проницателен, многословен и забавен пред царицата. Хитрецът чака тя да го запита за Асадарон, но напразно. Въпреки това не се счете за победен.

— Чувствам, о, Перло — каза й той — една нервност в съня ви. Виждам нощите ви спохождани от сънища. Грижи натежават над главата ви.

— Вярно — възкликна Македа. — От няколко дни нощите ми се спохождат от един дух. Той е нежен, неподвижен. Протяга към мен призрачни ръце. Но аз не се страхувам от него изобщо.