— О, Пречиста, още утре ще узнаете името на този дух — съобщи Ибра, преди да се оттегли и да отиде при Белоша, който бе свикнал да разгадава големите тайни.
Двамата отидоха в царската спалня. Тази приказно разкошна стая се намираше в най-високата част на двореца. Стените й бяха облечени с рисувани по египетски образец пана. Фонтанчета между колоните от мрамор и яспис пръскаха ухания. Стените бяха обрамчени с украсен със златни палмети корниз, а подът бе изцяло покрит с гепардови кожи. Монументалното легло, възкачено на седем стъпала, бе единствената мебел. Върху небесносинята покривка бяха натрупани червени кожени възглавници с пух от марабу. А високите сводести прозорци бяха засенчени с кожени завеси срещу нощния хлад и с подплата срещу жаркото слънце.
В подножието на леглото седяха две момичета джуджета, пазителки на девствения сън. Те си играеха с четири прекрасни котки със златни нашийничета. Ибра и Белоша застанаха в средата на стаята и заразглеждаха всяко ъгълче, задавайки въпроси на безмълвните джуджета.
С надеждата, че тъмнината ще е по-удобна за тях, магьосниците дръпнаха рязко завесите. Цял час се съсредоточаваха и изучаваха належалата от истини тъмнина. Изведнъж Ибра почувства, че джуджетата започват да се безпокоят. Каза го на Белоша, но той го накара с властен жест да замълчи: беше почувствал по тялото си докосването на тайнственото.
— Ибра, чувствам, че едно астрално тяло, пренесено върху тукашен предмет, се конкретизира и предизвиква силите и съпротивата ни.
Белоша се затвори в себе си, в напрежението на многократно нарасналата си воля, и извиква всички кабалистични сили. После произнесе и начерта във въздуха тайнствени формули.
Котките се изплашиха. Очите им светеха като въглени в непрогледния мрак.
— Елате при мен — извика с нечовешки глас магьосникът, — елате и направете кръга на живите.
Ибра и джуджетата се подчиниха и се хванаха за ръце в кръг. Във вените им сякаш протичаха свежи флуиди.
— И-а-ра-са-га-ба-ти-мир — започна да срича ужасно Белоша. — Нека духът ни направи знак — продължи той. — Веднага! Заповядвам!
Силуетът на магьосника беше едва забележим в тъмнината, но се долавяше каква страшна борба води той с неведомото.
— Никой мъртвец не отговори — победоносно каза той след дълго мълчание. — Следователно, става дума за жив човек.
Започна да тича покрай стените, повтаряйки странните си заклинания, и изведнъж се строполи под един от прозорците, като че ли някой го бе зашеметил.
Ибра запали светлина. Белоша лежеше по гръб с изцъклени очи, безкръвен и сочеше с пръст една бродирана копринена завеса. Безмълвен и вцепенен, той сякаш вече не беше от този свят. Извън времето и пространството духът му се дуелираше с неуловим противник.
Ибра се опитваше да го свести. Знаеше от опит, че гадателите в транс се възвръщаха много бавно към нормалния живот. Измъчени, смазани, с пребита плът и кости от невидими, жестоки удари затова, че са посмели да проникнат в тайнственото.
Белоша обаче се изправи внезапно и изрече с глух глас:
— Да излезем, да излезем, защото трябва да пречистя тялото си, борещо се с астрален флуид…
Омагьосаната завеса
Ибра изложи пред Амрам замисъла на чудовищните хитрини, с които възнамеряваше да срази в гордата душа на Македа авторитета на Салманасаровия посланик…
За да измие следите на отлъчилото го астрално тяло, треперещият магьосник се прибра вкъщи за очистващите ритуали. За да се пребори с духовете на отвъдното, тялото трябва да се предаде на душата под формата на материална лека и неопетнена обвивка. Единствено лишения и гладуване могат да придадат на плътската обвивка тази прозрачност, която отваря освободената душа за външните магнетични връзки.
Белоша се върна вече пречистен отново в покоите на царицата и поиска от джуджетата и камериерките да приготвят както обикновено спалнята и леглото. В това време той запали магически тамяни и започна да чете от една свещена книга. Духовното му съсредоточаване се оказа още по-болезнено преди. То продължи до момента, в който затрепери и почувства прегръдката на неопределения флуид. Изправи се, опнат като лък, и насочи цялата си воля към прозореца, където преди няколко часа бе усетил присъствието на невидимия. Крещейки магически слова, той се хвърли към небесносинята завеса, която предпазваше прозореца от жаркото обедно слънце. Бясно изтръгна целия плат, започна да го тъпче гневно с крака и да вика да му донесат факел, за да го изгори. От дивашките му крясъци камериерките се свиваха уплашени в един ъгъл на спалнята, но джуджетата, със съзнанието за огромната си отговорност, се изправиха срещу гнева на магьосника: