— Внимавайте, могъщи магьоснико, да не унищожите тази завеса. Тя е ценен подарък от княз Асадарон на царицата… Тя ни увери, че вътъкът й има свойството да я закриля от престъпни намерения от страна на враговете й.
Убеден, че е уловил най-после ключа на магията, измислена от Теглат, Белоша се заинтересова кой е закачил завесата. Описанието на царските камериерки, съвпадаше точно с това на асирийския маг.
— Бъдете спокойни — увери ги той тогава. — Няма да изгоря завесата. Само ще я взема, за да я изчистя от лошите сили.
И отнесе завесата в непристъпния си дом.
Белоша си имаше план. Заповяда на един от слугите си да се обвие с омагьосания плат под туниката си и да отиде в лагера на асириеца да пее най-хубави песни, като си акомпанира на мазинко.
Искам след един час да дойдеш тук и да ми кажеш дали кучетата на Асадарон са те лаяли, дали са искали да те нападнат, или, обратно, са лазили по теб като смокове и са искали да ти лижат ръцете като на господаря си.
След час преданият слуга се завърна и докладва:
— Могъщи Белоша, както ми нареди, отидох в лагера на Асадарон и пях. Войниците бяха доволни и ме обградиха, а кучетата, които винаги лаят бясно при появата на непознат, млъкнаха. А като се приближих, до кучкарника, танцувайки, о изненада, легнаха долу и ми зализаха ръцете. Тогава Теглат, гадателят, страшно разгневен, разбута войниците и нареди да ме арестуват. Крещеше, че съм магьосник. За щастие господарю, нали ме знаете, аз хукнах като газела. Успях да избягам, а укротените кучета не ме преследваха…
С усмивка на уста Белоша извика двама други помощници от тези, които обикновено прислужваха на опитите му, и им нареди да разстелят разпознатата магическа завеса. Четиримата се съсредоточиха над плата и го прочистиха с магически излъчвания. Въртяха се около завесата, преповтаряйки заклинания, докато най-после се свлякоха на земята от изтощение.
Магът поръча на всички да отидат да се пречистят и да спазват строга гладна диета и вече успокоен се появи при царицата. Приет, както обикновено с уважение, той започна със следната тирада:
— Нося ви, о, Перло, завеса, която трябва да поставите в друга стая от вашите покои. Тя не бива да виси в спалнята ви. Много е крехка и лека и не може да задържи нощния хлад. Тя е причината сънят ви да е населен с кошмари. И все пак гостите ви могат да се радват на тази великолепна коприна в залата ви за специални тържества…
Македа не отдаваше никакво значение на прищевките на Белоша, но й хареса да почете още повече Асадарон, като покаже на гостите си скъпия дар. Напълно успокоен, магът присъства лично на закачването на копринената завеса в приемната.
Той грижливо ръководеше изпълнението на най-малките подробности, което обикновено беше задължение на други служби на двореца. Когато всичко стана готово, Белоша се яви при принц Амрам да му докладва най-подробно за протеклите събития през този ден.
Вместо да се успокои, Амрам се стресна много от хитрината, умението и силата на Теглат. Почувства как се затяга около него възелът на една странна борба, чийто залог бе крехкото тяло на Македа. Колкото и да му разясняваше Белоша, че ще възпре всеки опит на Теглат, като спусне над царицата двоен магически кръг, който никоя противоположна сила не може да прекрачи, принц Амрам видимо не бе убеден. В страховете си той вече чертаеше химерично бъдеще и си представяше как царицата е принудена да абдикира или пък народът се разбунтува поради нарушаването на клетвата и отказва да признае Асадарон. Любовниците бягат или са убити от фанатици. Царската корона се предлага на него, Амрам. Но той е брат на Ангебо и се отказва от нея, защото почита паметта на любимия си брат. Синът му ще е прекалено млад за царската мантия. Така старият човек се убеждаваше за пореден път, че е по-добре да спаси царицата от властта на Асадарон, вместо да допусне риска от всякакви евентуални трагедии, които се редяха във въображението му.
На следващия ден намериха удушен в леглото му слугата, когото бяха изпратили да пее и свири на мазинко в лагера на Асадарон. На врата му като връзка бе завързано тънко въженце, оплетено с косми от опашка на жираф. Донесоха безжизненото тяло при Белоша. Магът установи, че оръдието на престъплението е с необикновена плетка. Въпреки това реши да няма съдебно разследване, нареди да дадат обезщетение на вдовицата и да й заповядат веднага да напусне града.
Погребението на убития помощник на мага се извърши призори в самия му дом при пълна секретност. Преди да го закопаят, магът му отряза двата палеца, завърза ги със смъртоносното въженце и ги напъха много умело в един пъпеш, тока, че той да изглежда непокътнат. Поставен в кошничка с листа, той го прати като подарък на Теглат, който бе изненадан и очарован.