— Ще позволиш ли на един колега, който е още начинаещ в науката в сравнение с тебе, да ти направи този скромен подарък?
Асирийският маг прие подаръка с много благодарност, но на връщане си помисли, че подаръкът може да е омагьосан. Затова го постави в кофа с вода и изрече неясни безкрайни молитви. А когато, разрязвайки пъпеша с предпазливи движения на ножа, Теглат откри палците на жертвата си, завързани с въженцето, заключи, че това е според правилата на играта, една перипетия в борбата срещу учтив противник. Впрочем щом Белоша беше запазил в тайна причината за смърт на помощника си, значи не искаше да се знае за борбата им. Благодари на бога Ваал, че му е пратил враг, който не обича решенията чрез насилие, но все пак поиска от местен човек да му разясни смисъла на зловещия мизансцен. Човекът му обясни, че когато дойде ред за явяване пред Всемогъщия, мъртъвци с отрязани пръсти не представляват обвинение за убийците си.
Тази благородна проява направи силно впечатление на Телгат до такава степен, че той започна да се съмнява в истинските намерения на Белоша. Може би привидната му любезност криеше още по-жестоко отмъщение? За да си изясни това Телгат реши да навести противника си. Погледна го право в очите и каза:
— Аз опитах пъпеша ти сам.
Белоша разбра и отговори в същия тон:
— Радвам се, защото така никой друг няма да узнае съдържанието му.
Двамата се разделиха, изразявайки еднакво уважение един към друг и към общата си наука.
И Ибра не пропиля дните и нощите си, затворен във вонящото си скривалище да приготвя със странни апарати и най-редки продукти своите чудотворни амулети. Снабдил се с няколко косъма от главата на царицата, той разкри пред Амрам замисъла си:
— Най-напред запалвам космите от двата им края и огън от тор на свещения ибис от Тива. След това ги потапям в урината на страшна лъвица. После ги омагьосвам, като ги обвивам в заплетени кабалистични заклиналия. Те са моята тайна и няма да ги разкривам пред теб. Трябва все пак да ти кажа, че всяко заклинание завършва с думите: „Искам силата на тези косми, закалени в пламъка на свещения ибис да бъде толкова яростна, колкото най-кръвожадната лъвица. Искам влиянието на тези косми да предотврати всякакъв любовен порив към лицето, което носи този талисман.“
След като приключи с изготвянето на странната смес и със заклинанията си, Ибра напълни амулети, които постави в рамката на входните врати, с цел да създаде невидими бариери. Омагьосвайки Асадарон, подчинявайки волята му и променяйки индивидуалността му, амулетите щяха да го направят антипатичен.
С това магията не се изчерпваше. Ибра натовари живите да се притекат на помощ на духовете за изпълнението на свещената им мисия. Заповядва на робите си да наблюдават непрестанно вратите, през които чужденецът щеше да мине, за да посети царицата. Всеки от неговите верни и сигурни хора трябваше да изпълнява различна заповед.
Единият, на главния портал, трябваше да изстреля миниатюрна стреличка, намазана с чер пипер, който да се стопи хълбока на коня. Животното щеше да се раздразни до побесняване, колесницата щеше да изгуби равновесие и Асадарон — да изхвръкне.
Вторият трябваше да намаже с лой хлъзгавите павета при един от порталите. Асадарон щеше да се подхлъзне и да падне лошо.
Третият трябваше да посипе след себе си зърна от сомбо8, които са толкова твърди, че не могат да се смачкат, та князът да не може да избегне смешното падане.
Четвъртият пък трябваше да намаже с мазнина краката на стола, който Македа обикновено предлагаше на княза. В момента, в който Асадарон сядаше, столът щеше да се подхлъзне под него. Възползвайки се от объркването му, един много сръчен в такива номера прислужник, щеше да лисне под него изпражнения и воняща урина. Асириецът щеше да се изправи сконфузен, а царицата — да се отврати завинаги от един любовник, имал слабостта да се изпусне пред нея.
Магьосникът искаше още да накара принца да смръкне от един странен приспивателен прах, да примеси в храната му нещо, от което се повръща неспирно, а в това време Белоша да хипнотизира мозъка му.
Така Ибра описа на Амрам чудовищния си план за хитростите, чрез които разчиташе да срине в гордата душа на Македа целия авторитет на посланика на Салманасар.