Съвсем обяснимо следователно беше неудоволствието, с което Асадарон слушаше съветите на Теглат и на двамата му редовни помощници. Теглат му разкри ясно плана на Ибра и Белоша. Известни му бяха безкрайната ловкост на противниците на принца, изтъкани от хитрости и проклятия. И все пак, докато магьосниците на Аксум си служеха с кабалистика, той знаеше как да контрира и развали комбинациите им. Единствено го плашеха клопките, които Ибра щеше да поставя на всяка крачка пред унесения в бляна си влюбен. Затова уж за представителност асириецът вече ходеше в палата винаги предшестван и следван от бдителни служители. Теглат го бе убедил също да не отива при царицата без телохранителя си, който бе прикрепен завинаги към него.
Така, отивайки към Македа, Асадарон бе въведен в нейния елфин9 с обичайния церемониал. Музика. Построена рота. Посрещане на главния портал на двореца. Асадарон изрази желание да представи на царицата един пратеник на Салманасар, принц Сенах, пристигнал предния ден да донесе на племенника на Салманасар вест от чичо му. Пратеникът беше натоварен също да предаде на царицата поздравления от вавилонския цар.
Македа с радост изпълни желанието на любимия си княз. Прие го, заедно със Сенах, излегната на парадната алга, облечена с цялото кокетство, с което ежедневно се стремеше да омае асириеца. Заобиколили царицата си, ковчежникът Леви, принц Амрам и главният равин Узиел посрещнаха гостите с видимо уважение и благосклонност, зад които погледите им изучаваха натрапника до дъното на душата му. Контрастът между техните ледени реверанси и почти детската радост на Македа бе толкова силен, че само такива наивни влюбени като тях не можеха да го забележат.
В поведението и жестовете на принца се чувстваше нетърпението да свърши най-после протоколната церемония, докато главният церемониал майстор я удължаваше неуместно и нарочно, само за да дразни това нетърпение.
След като целуна края на царския пояс, Сенах понечи да заеме място зад стола на Асадарон. Но Асадарон трябваше да се поклони пред царицата. По червената рогозка, застлана от входа до подиума, гордият войн се приближаваше до царския диван, но изведнъж загуби равновесие. При падането затисна с тяло лявата си ръка. Изправи се, държейки краищата на широката си черна кабба, пребледнял, въпреки че се стараеше с усмивка да успокои разтревожената царица. Болката му бе толкова силна, че все пак изохка.
— Някой рязко дръпна килима, принце — предупреди го Сенах.
Асадарон не му отговори. Счупената ръка го болеше толкова, че помоли Македа да му разреши да съкрати визитата. Тя се съгласи и като видя, че той не бе в състояние да се качи на колесницата, нареди да го пренесат на носилка в лагера.
Вече сред свои, князът повери ранената си ръка на умението на Теглат, който я изми и шинира с две дъсчици. Магът тържествуваше:
— Успяха да те наранят и да те накарат да паднеш смешно пред царицата — каза той. — Тези, които се радват на падането ти, непременно ще се опитат да ти направят нещо още по-лошо.
Теглат още се суетеше около княза, когато пратеници донесоха с благопожелания от владетелката огромни кошници цветя и плодове.
В това време Белоша, следвайки своя план, чертаеше кръг около астралното тяло на Асадарон. Сред всички окултни практики на маговете от Симиена, очертаването на такъв кръг е най-опасното, най-ефикасното и най-трудното начинание.
Кръгът заключва в нематериалната си сфера мисълта на подчинения противник. Но за целта кръгът трябва да се очертае с радиус пет-десет лакти около противника. Само двегодишно дете може с несигурната си стъпка да отбележи волята на отвъдното. На всяко препъване на детето, там, където е паднало, се издълбана дупка и се заравя жив червен петел, като само главата му трябва да се подава от земята. От такъв кръг Асадарон няма да може да се измъкне, умът му ще е хванат като в примка.
Белоша докладва за тайнствените си дела на принц Амрам и хората му. Междувременно Ибра и Шапра организираха старателно други машинации против асириеца и чакаха само да оздравее, за да му поставят клопките.
Асадарон оздравя бързо благодарение на твърдата си воля и пламенния си темперамент. Раните в стегнатото му и здраво тяло заздравяваха бързо и благодарение на Македа, която му изпращаше подаръци, цветя и плодове и се интересуваше за състоянието му. Скоро раненият почувства, че е готов да се изложи на нови опасности, само и само да отиде при любимата.
Теглат не бе скрил пред него, че автори на неприятното му падане бяха фанатичните привърженици на принц Амрам. Но Асадарон беше упорит и не вярваше нито в зловредните свойства на кръга с червените петли, следи от които бе открил Теглат, нито че ожесточените да го погубят магьосници можеха да успеят. Затова изпрати на Македа горещо послание, съчинено от придворния му поет, че до два дни ще е вече здрав. Неподвижността му тежеше като оловна дреха. Дните си прекарваше в слушане на папагалчето, което повтаряше с кресливия си и дрезгав глас любовните думи, на които царицата го бе научила. Той учеше птичката на също такива пламенни думи и всяка вечер Перлата нареждаше да й я донасят, за да научи чувствата на любимия.