Тогава се намеси чичо й Амрам. Според него нямаше никакво съмнение, че факирът е някой асирийски магьосник. Този укротител с чудодейни магнетични способности беше я хипнотизирал, докато е укротявал змиите. А целта му лесно можеше да се отгатне: под хипноза, Перлата щеше да бъде привлечена от Асадарон така, че да му се отдаде още в първата удобна нощ. За щастие флуидите, в които беше потопена тя и доведена до нервно изтощение, бяха предизвикали в нея прекалено бурна реакция. Царицата просто не бе могла да се съпротивлява повече на тези флуиди, подчиняващи волята й.
Излегнала се в леглото си, Македа постепенно се освобождаваше от въздействието. Събуди се зле, умът й не бе бистър, но си повтаряше с любов името на Асадарон. Белоша и Ибра се бяха проснали край леглото й и редяха молитви.
Какво стана после? Никой не узна дали не се е опитала да стане, да изтича като сомнамбул през лабиринтните коридори на палата си към главния портал. Не е известно дали уплашените, но неумолими стражи са я пуснали, дали някой не я е следил и върнал в стаята й, без да се съобразява с виковете й, дали до сутринта Ибра не се е борил с всички вълшебни средства, за да преодолее тайнствените излъчвания на силния си противник.
Нинипалукен убива Асадарон
„Царицата идва и плаче. Тя ви вижда мъртъв! Така ще разберете колко страстно ви обича…“
Странният припадък на царицата беше предизвикал много голямо объркване сред гостите на приема. След официалните обяснения, че царицата е припаднала от умора, принц Амрам реши церемонията да продължи.
А когато факирът поиска да му се заплати, ковчежникът Леви не скри пред него, че го е познал. Плати му и го изпрати с четирима стражи да напусне града на часа. Нинипалукен — така се наричаше факирът — се прибра в асирийския лагер да чака връщането на Асадарон след приключването на приема.
Тогава Нинипалукен помоли да бъде приет от Асадарон по спешност.
— Чичо ти, принце, ме натовари на един от своите кораби и с ескорт ме изпрати в една от провинциите ти. Вероятно се е боял от силата ми, а и се е поддал на настояванията на завистници, които са искали да ме отдалечат от двореца, защото моите способности засенчвали техните. Аз останах известно време в твоята столица Таджура, откъдето по нареждане на чичо си, ти ме изсели на един пуст остров в Червено море. Там пред погледите на каторжниците аз продължих да изучавам тайнствата, а после ти ми нареди да дойда тук. Ето ме. Поставих способностите си в служба на твоята любов. Тази нощ царица Македа ще бъде тук. Ще можеш да откъснеш това буйно цвете. Мозъкът й е попил мислите ми и аз гарантирам, че ще дойде.
Асадарон извиква радостно:
— Ами припадането й?
— Не прекъсвай веригата на тайнството — казва Нинипалукен. — Моята воля се съчета с нейната и тя ще дойде. Но не забравяй обещанието си в замяна, могъщи господарю! Вярно е, че днес аз съм все още твой пленник, но не забравяй, че утре, удържалият на думата Нинипалукен, свободен като птица, ще е благодарил, че и ти си удържал на думата си.
Разяждан от страстна любов и желание принцът просто не можеше повече да се съпротивлява на нетърпението си да обладае прелестното тяло на Македа. Всяка нощ в уханната хармония на бляновете си той я обладаваше със страстни въздишки. Пренасяше мислено всяка преживяна до този момент любовна прегръдка към любимата, която със съпротивата си бе за него още по-привлекателна.
В това екзалтирано състояние, което разклаща волята, Асадарон се бе впуснал в безкрайни хитрини. Само седмици по-рано честта му на войн нямаше да му позволи да си служи с хитрости. Но любовта извинява всичко и за война правото е на страната на по-силния. Нали Ваал е бог на силата? С тези аргументи Теглат убеждаваше Асадарон.
Принцът беше извикал Нинипалукен и нарушавайки заповедите на вавилонския деспот, му бе обещал свобода, ако направи така, че Македа сама да му се отдаде.
Но Македа не дойде, нито през тази нощ, нито през следващите.
Изгарящ от нетърпение Асадарон реши да се понесе към двореца, прав в абаносовата си колесница. Пред главния портал на царските палати един от конете му неочаквано започна да буйства и се заби в дърво. Наложи се да бъде умъртвен. Асадарон се спаси само поради това, че бе най-сръчният и смел водач на колесници в цял Вавилон. Теглат прегледа убития кон и установи, че е имал болезнена рана на бедрото и затова е ритал така.
Лечителите бяха забранили всякакви посещения при Македа и Асадарон не успя да я види. На слизане от терасите към входа на палата той падна по една от стълбите и едва не се нарани. Междувременно слугите му бяха нападнати от зли кучета, които уж били избягали от кучкарника.