С огряно от слънце сърце, опиянен, Асадариб си тръгва.
Всеки следобед бродирачът Асадариб се явяваше в палата и винаги го приемаха в молитвената зала, която бе в близост с покоите на царицата. Новият царски каприз не правеше никакво впечатление на царедворците. Кой би се усъмнил в този занаятчия с интелигентен вид, чието тънко изкуство радваше благородниците и куртизанките на Аксум? А влюбените най-после бяха на седмото небе. Уловили се за ръце, те прекарваха заедно часове, бъбреха и си разменяха целувки, леки и нежни въздишки.
Забравила всички терзания, Македа се забавляваше от хитростта си. Беше ли изиграла недоверието на Белоша и Ибра?
— Тези проклети магьосници ще ги обеся заради любовта си към теб, защото аз те обичам! — казваше тя и се смееше от удоволствие.
Никой не можеше да влиза в светилището на този бог и тази богиня на любовта. Но тя все още не му се бе отдала. Все още беше Непорочната Перла.
Обсипваха се един друг с безброй целувки, по лицата, по ръцете от горе до долу, по нежните крака на Македа. Тя се боеше от всички тези милувки, които можеха да събудят изкушения, а изкушенията дебнеха и хапеха плътта като бесни кучета, превръщайки любовта в огнен порой. Понякога душата й се изпълваше с копнеж по плътския екстаз видян в Египет, който се явяваше пред очите й като буреносен облак. Заливайки се в смях, влюбените се учеха да бродират с мъниста любовната си мантия. Македа страдаше, че не може да украси с цветя стаята на любимия и да го обсипе с подаръци, но двамата се радваха на най-прекрасното цвете, цветето на любовта.
Това блаженство все пак не можеше да трае вечно, иначе вечното щастие нямаше да е всъщност щастие. В най-светлия ден идва часът, когато бурята охлажда и превръща всичко в сивота. Не след дълго в двореца започнаха да се отнасят с недоверие към Асадариб. Един асирийски роб предупреди принца, че са го разпознали и че ще го убият.
— Аз ще изчакам убийците. Когато наближат ти ще ме предупредиш и аз ще скоча от прозореца.
Робът се свърза с други съучастници, пак асирийци и врагове на Амрам и на всяка друга религия, чужда на Ваал.
Асадарон отиде за последен път при царицата и това бе най-хубавият им следобед. Птиците пееха в небето, то бе безоблачно до момента, когато князът призна на Македа, че са го разкрили и ще се опитат да го убият. Македа искаше да даде страшни заповеди, да го предпази, да нареди да бъдат умъртвени всички, които се готвят да го убият. Но Асадарон бе горд и не искаше тя да спасява живота му.
По едно време по коридорите се чу суматоха. На всяка врата, на всеки ъгъл стърчаха ножове. Планът на Амрам и Белоша бе принцът да бъде намушкан с нож на излизане от царските покои и тайно да бъде пренесен навън, като се съобщи, че е напуснал града.
Още щом асирийският роб го предупреди, принцът си даде сметка, че е свършено с любовта му. Македа плачеше, но предпочиташе все пак любимият й да си замине, вместо да се излага на смъртната опасност. Те се прегърнаха пламенно за последен път.
Асадарон изплете въже от платове, спусна го през прозореца и слезе по него до най-долния етаж, където го чакаха негови хора. Преоблякоха го като прислужник и спокойно го заведоха да се нахрани в помещенията за прислугата. Там го очакваше Набунасар.
Небето бе съвсем помръкнало. Птичките вече не пееха. В мъката си Македа унищожи и двете папагалчета, а Асадарон си отиде нещастен и отчаян. Той никога нямаше да успее да откъсне цветето на Симиена.
Нещастникът се прибра в Таджура. Там управлява жестоко като сатрап.
Деспотката
Ни изнурителен труд, ни победи, ни богатство и бляскава слава можеха да пратят любимия в забрава…
След като стана царица, животът на Македа се промени дълбоко. Периодът след смъртта на цар Ангебо до нейната конопения й показа колко различен щеше да е животът й, посветен на обществото.
Като принцеса тя бе заобиколена с много приятелки, които обичаше искрено и бурно. С възкачването на престола всичките й мили приятелства отлетяха като ято птици.
И тъй като от нея се бояха, приятелствата се превърнаха в почит и лицемерие. Тези, с които бе споделяла детските тайни, се опитваха да използват наивната й добрина, за да измъкват всякакви блага, права и привилегии. Отначало владетелката изсипваше над прекалените благочестивки късчета власт. Когато по-късно установи, че обичта им е от интерес, тази констатация й причини много мъка.
Клетвата й за непорочност я бе обвила в ореол, който плашеше. Пред нея вече не смееха да говорят за любов. При вида на чуждото щастие погледът й се отнасяше нанякъде и тя се затваряше в себе си. Царедворците, които знаеха за връзката й с принц Асадарон, проявяваха неуместна и прекалена предпазливост. За останалите тя бе някакъв чудовищен идол нито жена, нито мъж, а хермафродит, който будеше жалост и ужас.