От ден на ден царицата се чувстваше все по-самотна в обширните си палати, а след заминаването на Асадарон ставаше още по-тъжна. Мъката в сърцето й кристализира, и все по-често я спохождаше една мисъл: отмъщение. Защото тя вече познаваше омразата, безпощадната и ревнива омраза към мъжете, причина за осакатяването й. Тя бленуваше да им отмъсти, като издигне жената над мъжа в семейството и в обществото. Подчиненият мъж! Какъв хубав обрат на установените закони, как щеше да се стъписа светът и да прикове вниманието си върху Симиена!
Дълго време Македа мечта да се посвети на това начинание и започна упорито да се готви за него.
Разпределението на времето й бе прецизно. Преди да се зазори, в дванадесетия час10 скачаше от леглото и даваше на прислужничките си джуджета да я изкъпят в ароматна баня. После я масажираха и парфюмираха.
Абаносовите й коси бяха предмет на специални грижи. Сръчна фризьорка ги сплиташе на многобройни тънички и дълги плитки. Цветя и шноли със златни и сребърни мотиви се втъкваха за украса в ухайната й копринена и буйна коса.
След масажа, Македа оставяше лицето си на изкусния гримьор, който умееше да променя физиономията й с помощта на цветове и линии. Ето как и най-близките около нея с изненада установяваха след коронацията, че свежото й весело и дори дяволито допреди лице бе придобило строго изражение с подчертаването на класическата й красота. Извивката на веждите й бе вдигната по-високо и бе прекъсната с бяла черта, клепачите бяха почернени, очите уголемени във форма на бадем и блестяха от трул11, а погледът й пленяваше. Плътните й устни бяха начервени в много чиста линия, с което се изостряше още повече ослепителният чар на лицето й.
Македа проявяваше и кокетство по отношение на безбройните си и пищни дрехи, които сменяше постоянно. От престоя си в Египет бе придобила предпочитание към преливащите, но много ярки цветове. В ежедневието обаче носеше тесен червен панталон, който прилепваше по тялото, тясна и къса пола, блуза по тялото, без ръкави. Дълъг бродиран воал, метнат през рамото завършваше облеклото й, а множеството накити дрънчаха и оживяваха пищността му. Когато приемаше посланици или висши сановници, царицата обличаше дълга туника на широки гънки, със строго деколте, която покриваше напълно ръцете й. Златен колан опасваше високата й и тънка талия.
Така нагиздена според обстоятелствата на деня, Македа отиваше да закуси в адераха12 с княз Амрам, главния равин Узиел, пазителя на печата Мара, главния ковчежник Леви, главния церемониалмайстор и някои от най-приближените губернатори (сатрапи) в царството.
След това започваше бързо да приема един след друг пратеници, царедворци, сатрапи и офицери. От нея те получаваха награда, порицание или смърт. После в елфина13 царицата решаваше въпроси на управлението, заобиколена от редовните съветници на короната. Тази неизменна програма се променяше два пъти в седмицата, когато царицата председателстваше царския съд. Тя произнасяше присъди чак до седмия час. Проявяваше изненадваща правна мисъл и далновидност, но мъжете се възмущаваха от безкомпромисните й и безапелационни присъди, които ги караха да се чувстват унизени и победени.
На обяда по средата на дена присъстваха най-висши сановници и много гости. Този обяд бе кратък и след него се почиваше.
Около деветия час царицата обикновено излизаше от двореца на дълги разходки с колесница или на кон, на лов или да приема военни наряди. Винаги потрепваше, когато минаваше близо до мястото на асирийския лагер.
На вечерята в единадесетия час се събираха само най-близките. След вечеря въвеждаха поети, комедианти, голи танцьорки, акробати, звероукротители и укротители на змии. С непрестанните си чудеса те се опитваха да разсеят безразличието и умората й. А тя се уморяваше бързо. Прибираше се в покоите си, тревожно обръщаше поглед към небето, обсипано с енигми, сякаш искаше да прочете в него неспокойната си съдба. Така ли щеше да протече животът й в потискаща и безпокойна самота?
Сънят я унасяше в безмисловност и едва тогава, в сънищата й, разцъфваха фантастични планове за величие. На другия ден се събужда безмерно властна. Родени през нощта, заповедите й летяха чудотворно из царството; от юг на север и от изток на запад съветниците изнемогваха да следват бързината, с която тя действаше, сякаш в бързото действие Перлата бе намерила отдушник за любовната си треска. Всички живи сили на нейния пламенен характер се изявяваха в дела, в които тя оставяше почти гениалния си отпечатък. Македа реформира цялостната организация на страната. Тя искаше Симиена да е по-гъвкава в ръцете й. За целта реши да раздели държавата на четири провинции, да премахне властта на победените крале и вицекрале, да обединява, приравнява и координира. Всяка провинция беше подчинена на един цивилен управител, един военен, един първи магистрат и един представител на търговците и занаятчиите. В този съвет, наричан „четворката“, решенията се вземаха с мнозинство, но управителят имаше право на още един глас, „гласът на короната“. След като въведе тази федерална организация, Македа се погрижи законите да бъдат еднакви в цялото царство. С помощта на съветници и специалисти тя си създаде собствено законодателство.
10
6 ч. сутринта, в Симиена, като в днешна Етиопия, денят се разделя на два цикъла от по 12 часа; първият час на сутринта съвпада с изгрева, а първият час на вечерта — със залеза. — Бел.авт.
11
Черен прах, който се посипва по миглите и прави очите по-блестящи и по-големи. — Бел.авт.