Петият опит бе подобен на четвъртия. Поставиха заедно пет образовани жени и един културен евнух. Не след дълго те го изгониха от женската компания.
Тогава Македа, решавайки, че посестримите й се стремят само към съвкупление, направи за тях публичен дом с трима расови мъже, гледани като принцове. Остави ги на разположение на жените, които поради вдовство бяха лишени от сексуални удоволствия. Много бързо и с огромно учудване царицата узна, че две от жените се бяха влюбили толкова, че бяха отвлекли най-хубавите два екземпляра и ги бяха позлатили. Третият доставчик на удоволствие се бе затворил в дома с една от жените, която не желаеше да го поделя с никоя. Така царицата разбра, че за любовната страст само сексуалното удоволствие не бе достатъчно. Треската на обладаването участва до пълното насищане на желанието с един и същ любовник — времетраенето на това насищане може да бъде твърде различно. Тази бе шестата и последна поука.
Македа използва тези опити и поуки за изработване на ново законодателство. Въведените от нея закони още през първата година на царуването й имаха вече резултати и промениха морала и облика на нацията. „Законът на Перлата“ даваше на жените еднакви права с мъжете. Дъщерята наследяваше родителите си наравно със сина, който дотогава беше единствен наследник. Образованието ставаше задължително за двата пола. Жените можеха на абсолютно равна нога с мъжете да придобиват имоти, да търгуват или да упражняват държавни функции. Единствено военната служба се запазваше за мъжете, те бяха „пушечно“ месо.
Тези закони станаха още по-тежки с промяната на правилата за браковете. Те вече трябваше да се сключват пред женски съдебен състав. Съпрузите свободно обявяваха имуществото, което възнамеряваха да внесат като общо за брака и нямаха задължението да внесат всичко. Развод пък се получаваше само с декларация пред съда. Съпрузите си поделяха общото имущество, но като ограничение имуществото на мъжа оставаше под управление на съда до една година, ако мъжът бе поискал развода, а ако имаше деца, частта на бащата им се падаше като пряко наследство. При продажба на общо имущество беше необходимо съгласието на двамата съпрузи, а за образованието на децата, до седмата им година се грижеше само съпругата. След седмата година момчетата и момичетата оставаха съответно под попечителството на бащата или майката и частта от наследството им се ползваше от попечители. На осемнайсет години децата ставаха пълнолетни, можеха да разполагат със себе си и да поискат една четвърт от наследството си, като останалите три четвърти получаваха едва след смъртта на родителите.
Въпреки тези закони много малко жени ползваха правата си. Рядко имаше жени, кандидатстващи за държавни функции, достъп до които до вчера имаха само мъжете. А в семействата повечето жени си оставаха вечни робини на мъжете си. По тази причина Македа неочаквано реши да преобърне нещата из основи: противно на традициите всички права на мъжа се прехвърлиха на жената. Мъжете попаднаха под унизително робство и мнозина отидоха във войската, за да го избегнат.
От този момент нататък само жените имаха право да наследяват. Младите жени купуваха съпруга си както дотогава невестите бяха били купувани, при това жените имат право на полиандрия15. Стига да можеше да ги храни, всяка жена имаше право на толкова съпрузи или конкубини, колкото желае.
Цялата домашна работа се отреждаше на мъжете, а жените отговаряха за имуществото си, за дома и търговията, които ръководеха, както им бе угодно.
След обнародването на новото законодателство, Македа взе мерки то да бъде наложено на семействата от Симиена. Бунтовете и най-дребното недоволство дори се наказваха с огън и жупел.
Непорочната Перла си даде сметка, че след като функцията създава органа, лишени от прелъстителната си функция, жените губеха кокетството, с което привличаха мъжете, и постепенно загрубяваха, ставаха мъжествени.
За да прецени изцяло действието на своя закон, Македа отиде на посещение при Зикри, дъщерята на един богат аксумски търговец. Тя бе наследила състоянието и търговската организация на баща си с клонове по всички брегове на Африка. Зикри си бе купила съпруг, но той се бе оказал недостатъчно темпераментен за нейния плам. Тогава тя се бе обградила с мъжки харем, съставен главно от бивши ратаи и домашни работници, заключила ги беше в една част от къщата си, а роби им прислужваха. Мъжете живееха в размекващо безделие, обличаха се в прозрачни и лъскави дрехи, кичеха се с накити и се движеха в облаци от парфюми. Дори движенията им бяха изпълнени с жега. Живееха само за да се любят и да танцуват.