Каква гордост изпълваше гърдите й пред цялото това величие! И все пак горчивина чертаеше по челото й, гладко като кехлибара в огърлицата на Асадарон, хиляди гневни бръчки. Да, Македа беше господарка на стихиите, на десет народа, на милиони души, но не бе успяла да обуздае любовта. Любовта — по-силна от водата и от огъня. Любовта се вмъква навсякъде, налага се и блика на струи от красота и енергия, които стигат чак до звездите, надминават Македа и я карат да се чувства унижена. Защото въпреки всичко любовта продължаваше да е неин господар. Сломена, царицата на зората плачеше на върха на могъществото си като свидлива мома, умираща от глад върху собствената си планина от злато.
Един ден на царицата
Разрешението е близко и е във властта на един могъщ и мъдър мъж, който живее на север…
Не всички дни на Македа бяха изпълнени с военно настървение, със закони против мъжете или със строителна треска. В някои от дните си тя се занимаваше само с грижи за тялото и дрехите си и кокетството й стигаше да най-съвършена изтънченост.
Един такъв ден Македа бе поверила тънките си пръсти, покрити с пръстени с безценни камъни, на майсторката, която полираше и оцветяваше ноктите й. Маникюристката се възползва от момента и я помоли да даде аудиенция на двама нейни познати учени, които бяха работили дълго, за да направят един чудотворен еликсир, предназначен за царицата.
Заинтригувана, Македа се съгласи да ги приеме.
Въпросните учени бяха приведени от дълбока старост, много бедно и странно облечени, но някак си доста надменни. Белите им бради висяха на дълги плитки, а дебелите шапки на главите им бяха на звезди.
Заслепени от великолепието на владетелката и от лукса, който я заобикаляше, те не преставаха да се кланят още от входа на залата за частни аудиенции. Македа им се усмихна и ги разпита благосклонно.
Те научили, че царицата била тъжна и линеела. А тя разбра, че те знаеха, без да го изтъкват специално, че не може да се освободи от любовните желания, както сладкото цвете от пчелите. За да се пребори с това състояние те бяха й приготвили магическо питие в една стомничка, увита в палмови листа.
— От какво е направен този еликсир, който трябва да ми възвърне радостта, дето я търся напразно в могъщата власт? — ги попита Македа.
— О, царице, — каза по-старият маг — направен е от екстракт от мозък на гълъби, разреден с мляко от бяла газела и ще те освободи от умората, от която се оплакваш…
Вторият учен го прекъсна:
— Действието му може да бъде пълно само ако затегнеш на голо около кръста си този пояс. Той е направен от безброй кожички на свещени гълъби от храма в Планината на мълчанието. Преди да го опашеш, трябва да се изкъпеш във вода, ароматизирана с масло от бели рози. Аз сам ще пристегна този талисман около кръста ти, призовавайки духовете да бдят над безпокойните ти сърце, душа и плът.
Македа, известна със суеверието си, веднага нареди да й приготвят благоуханната баня.
Базалтовият басейн бе в средата на залата и в него течеше непрестанно бистра вода. Според обичая, за да се съблече царицата, прислужничките й опнаха драперия, която да я прикрие от любопитни погледи. Прислужничките обаче се разсейваха от смешните дрехи на маговете, а Македа бе нетърпелива да узнае резултата от магиите им и бързаше. Чаршафът не успя да скрие неочакваната картина. Цвете от плът, хармонични движения, кехлибарено тяло, чисти линии, гъвкави ръце като лениви змии, щръкнали гърди, като най-хубави зрели плодове, и онзи тъмен триъгълник, чиято недокосната тайнственост още повече възбуждаше похотливите старци…
В момента, когато се приближаваше до басейна, Пречистата перла улови погледа на мъжете. Гневът й бе неудържим. Рязко издърпа плата от ръцете на камериерките и бързо се прикри с него. Страшно разгневена, царицата изпъди разтрепераните лечители.
— Как смеете да вдигате поглед към вашата царица? Мога да ви обеся. Вън!
Грабвайки шишенцето с еликсира и кутията с магическия пояс тя замери с тях слисаните старци. В следващия миг заповяда да бъдат изгонени от града и да не проронят дума за видяното.
Още разтреперена Македа се обличаше старателно, когато великанът, който пазеше пред вратата, й съобщи за пристигането на шивача Набус от Нинивия и перукера Ам-Тат от Тива. Тези обичайни посетители бяха посрещнати царски. Изкуството им запленяваше царицата, която от всичко най обичаше да й показват нови моди за дрехи и прически.