Тя бе поръчала на Набус от Нинивия костюм за нощните празненства в Сава. Подпомогната от маникюристката, чийто вкус тя ценеше, и от камериерките си царицата облече туниката и плетения от копринен ширит панталон със съшити скъпоценни камъни на всяко възелче, от блещукането на които краката й приличаха на лъскави змии. Шивачът нагласи костюма с леки и точни движения и след това се отдалечи, за да види от разстояние ефекта от творението си. Една прислужница додаде на царицата огледало от полиран метал и тя се огледа в него.
— О, Перло, само в отразяващия басейн ще можете да се видите в цял ръст и с цялата си грация — предложи модният шивач.
В един ъгъл на залата имаше басейн, издълбан в монолитен, лъскав черен камък и пълен с бистра като кристал вода. Две ниски столчета стърчаха над водната повърхност. Опирайки се на тях. Македа можеше да види отражението си във водата. Наведе се напред и назад превзето и игриво и възкликна:
— Туниката е прекалено дълга! Покрива ми краката, трябва да се скъси.
Набус се усмихваше на кокетниченето й. Туниката едва-едва покриваше краката й. Послушно извади от пояса си една дъсчица, твърда като бронз, и едно много остро ножче. Поставя плата върху дъсчицата и започна да реже най-прецизно, промърморвайки, за най-голяма изненада на владетелката следните думи:
— О, царице, принц Асадарон е открил едно местенце, където се ловят такива едри, чисти и с цветовете на дъгата перли, каквато никога не сте виждала. Затова ви моли да приемете поканата му да отидете с него на лов за такива перли с новия му кораб, построен в Тир.
— Набус — отговори Македа, — вече ти забраних да ми говориш за принц Асадарон или за който и да било мъж. Щом не ме слушаш най-безмилостно ще наредя да ти отрежат лошия език.
Набус се хвърли в нозете й.
— Главата си залагам, че повече няма да кажи нито една дума, която да не ви се хареса.
И Набус продължи пробата. Докато нагласяваше скъпоценната дреха върху царствените гърди, Савската царица го хвана за брадичката и го накара да повдигне чело:
— Казаха ми, че Асадарон щял да се жени за тлъстата принцеса на Нинивия. Кажи му, че царица Македа съжалява вкуса му и се опасява, че има опасност луксозните килими в двореца Таджура да се изцапат, когато тази огромна стомна мляко клекне там.
Модният шивач само поклати глава и неочаквано извади от джоба си една много дълга огърлица от едри перли с рядко красив блясък, като кристализирали по чудо капки дъжд или утринна роса.
— Не можете да повярвате, Ваше Величество, че могъщият принц на Таджура може да помисли за друга жена освен за Савската царица! Всъщност той ми каза да зашия тези прекрасни перли върху празничната ви туника и че ще бъде щастлив, ако ви види с нея.
Смълчана Македа се загледа в огърлицата.
— Прав си, Набус, тези перли са по-красиви от всички, които съм виждала досега. Откъде ли ги има Асадарон?
— От онова място, в което иска да види как вие сама ги избирате.
— Не, Набус, царица Македа никога няма да лови перли с Асадарон. Предай му, че трябва да останем добри съседи, но на разстояние. Той не бива вече да се приближава до мен. Аз съм огън и ако се приближи, бедното му сърце ще изгори.
— Ето костюмът ви е готов — поде шивачът. Приличате на слънчев лъч, божествена магия. Всички мъже, които Ви видят така облечена ще изгорят от желание. А аз сега трябва да замина за Тива да купя накити. Кажете, царице, верният ви Набус може ли да ви свърши някоя услуга?
— Разбира се. Купи от големия бижутер срещу двореца на майката на фараона абсолютно копие на накитите, които е направил за египетската царица. Обичам да нося скъпоценности като нейните. Донеси ми и от новите малки стомнички от непознатата материя, която наричат стъкло.
Модният шивач се оттегли заднишком с поклони и се блъсна в прислужничките и перукера, което разсмя Македа. Перукерът разтваряше вече огромния пакет, който държеше в ръцете си. Извади оттам последния си шедьовър и го поднесе на владетелката. Тя го разгледа, после сложи перуката на главата си и се огледа в огледалото, което една камериерка държеше пред нея.
В този момент се чу гласът на Набус, който още не си бе тръгнал.
— О, Перло, защо сте поръчали такива къси плитки? Вече не ги носят.
— Не знаеш ли, че искам да премахна разликата във външния вид между двата пола? — отговори царицата. — Заповядах жени и мъже да носят еднакви дрехи и еднакви прически. Предишното неравноправие беше възмутително. Ето виж, ще ти представя двама войници от охраната ми и ще ми кажеш кой от двамата е мъж.
Тя даде знак и великанът вкара двама стражи. Косите им бяха ниско подстригани, а туниките им стигаха до средата на прасците и бяха така подплатени, че прикриваха формите на тялото. Шивачът ги огледа.