Соломон се учуди, че царицата е избрала именно Тамрин за една такава деликатна и важна мисия. Търговецът обясни:
— Заинтригувана от чудните неща, които се разправят в царството й за вашата слава, Македа разпита първия иудейски поданик, който й се стори искрен и честен. Аз бях познат като такъв на ковчежника Леви, с когото разменям вълна срещу злато. Когато започнах да хваля вашия престиж, любопитството й премина в ентусиазъм. Пожела всеки ден да отивам да й говоря за вас, за да Ви опознае по-добре. Аз се подчиних. После тя ме натовари с подаръците и посланието, което е затворено в тази неприкосновена касета.
Соломон се замисли. И той познаваше изкривената от епични легенди история на Пречистата Перла.
— Тамрин, ти сигурен ли си, че царица Македа е девица? Няма ли любовник, или съпруг, за когото да се е омъжила тайно?
— Тъй както вярвам в могъществото ви царю, така съм сигурен, че Савската царица е неопетнена като прекрасния бисер, който краси скиптъра й. Неведнъж съм живял в Сава. Последния път гледах, изучавах, разпитвах. Зная, че владетелката е отблъснала всички богатства, корони, принцове и всяка любов. Видях един жълт принц от Империята на тайнствата да се хвърля в нозете й и да си тръгва отчаян. А беше пристигнал на златен паланкин, украсен с прекрасни завеси, носен от дванадесет много богато облечени роби. Ескортираха го все благородници от неговата раса, с огромни каски, окичени с пера, с бродирани копринени наметала, каквито има само в тази далечна империя. Оръжията им бяха великолепни и опасни.
Принцът помоли Македа да му стане жена. Тя можеше да си остане в Сава, но той щеше й даде цялото си богатство и голяма армия. Шест негови големи кораби с платна бяха пуснали котва в пристанището и все препълнени с дарове от трюма до палубата. Богатият и могъщ жълт принц беше сигурен, че като пристигне така в Сава ще заслепи царицата и ще възбуди алчността й. Но Перлата отхвърли този приказен богат като бог кандидат…
— Богатството не я ли привлича? — попита Соломон.
— Изслушайте ме, велики царю. Жълтият принц, оскърбен и унизен, поиска от Македа като последно благоволение, да приеме подаръците му. Пречистата Перла искаше да откаже, но научи, че така ще обиди още повече императора на тайнствената страна, който учтиво й оспори върховенството над моретата. Тогава, за да избегне войната, Македа се принуди да приеме лавината от великолепия.
В продължение на седемнадесет дни служителите на жълтия принц пренасяха от корабите в двореца безсметни количества вази, коприни, парфюми, оръжия, сандъчета, пера. На осемнадесетия ден жълтият принц, на колене пред владетелката на Сава, признал, че някога се е отказал от трона на Тайнствената империя, само за да обиколи света и да намери истинската жива красота. Открил я в Македа и не му оставало нищо друго, освен да умре. Вие знаете, царю, какви странни обичаи има този народ, който твърди, че произхожда от небето и слънцето. Жълтият принц умря в кораба си, пред образа на своя бог. Направил си беше харакири. Царицата беше потресена, но благородниците от свитата на принца й обясниха, че самоубийството е нещо нормално. То показва, че нищо вече не интересува принца, дори и животът му, щом няма връзка с нея. Всъщност и други негови придружители последваха примера му пред самия му ковчег.
От всичко, което търговецът разказа на иудейския цар, онова, което най-много го заинтригува и същевременно го възмути беше законодателството в Симиена и Сава.
— В Сава — продължи Тамрин — сватбите се празнуват като погребения. Оплаквачките се самобичуват и плачат, че жена ще трябва да се предаде на някой грубиянин. Затова младоженецът трябва публично да измие краката на невестата и да я обслужва, нея и гостите, като роб. Жените в Симиена и в Сава купуват съпрузите си като стока. Имат се за по-висши от мъжете и носят мъжки дрехи, стрижат косите си и имат привилегията да носят накити и сандали. А пък мъжете ходят боси. Никой мъж няма право да носи накити.
— Каква е целта на това объркано законодателство? — попита Соломон.
— Царицата иска да унищожи любовта.
Мъдрият цар се разсмя искрено на хаоса в Сава, сред който бе поникнало това божествено цвете Македа.
Соломон реши, че трябва непременно да я види и отпращайки Тамрин му нареди всеки ден да се явява при ковчежника Хайзар. После добави:
— Сигурно скоро ще имам нужда от теб…
Владетелят остана сам с абаносовата касетка в ръце. Сам? Не, личните му стражи стояха замръзнали пред вратите на залата. За да остане наистина сам с мистериозния подарък, той отпрати и тях.
Разсече касетата със сабята си. Намери книгата от газелска кожа, нефритения лъв и златната купичка, натъпкана с перли. Дълго въртя в ръцете си статуетката, докато открие незабележимата ключалка, за да я отвори.