Астрологът се оттегли, а Македа даде нови нареждания. Гръмнаха тържествените звуци на тромпетите. Стражата отвори вратите и по пътеката Хайзар запристъпва бавно между двойния кордон на почетната стража.
Ковчежникът падна по очи, първо, защото беше длъжен да го направи, и второ, защото беше направо изумен. Вярно, Соломон беше могъщ и прочут с елегантността си, но богатството му не беше толкова голямо, че да си позволява пищната бляскавост на царицата на Симиена и Сава.
Целият град, дворецът, златните инкрустации по стените и колоните. Картините. Килимите. Неизброимите черни роби. И тази зала — цялата в мрамор, нефрит, оникс и злато. Ослепителният трон, а върху него — едно видение като блян: царицата, облечена в охра и злато. Детинските й ръце, по които святкат скъпоценни камъни, стискат скиптър, на върха на който блести голяма колкото гълъбово яйце перла. Лицето й е прекрасно. Очите й в черно и бяло, блестящи като диаманти, са толкова продълговати, че сякаш обикалят цялата глава под ятагана на тежките мигли. Устните й — кървав рубин. Лицето й — с тен на китайска роза. А ето че този идол, усмихващ се сред упойващите ухания, които се носят наоколо, се обръщаше към ковчежника:
— Ти си пратеникът на великия Соломон-Лидж-Давид. Бъди добре дошъл в Сава — изрече Македа.
Хайзар се представи, произнесе титлите и званията на господаря си и своите собствени.
— Цар Соломон, Пазител на печата, Главен свещенослужител, Пазител на законите и на Заветния ковчег ви поздравява, о, царице на царете, и пожелава мир на обширната ви държава. Той ме натовари да ви връча очакваното от вас послание, затворено в тази касета.
Пратеникът плесна с ръце и един възрастен мъж, застанал на пет крачки зад него и представен като началник на книжниците и калиграфите, му подаде подаръка на Соломон.
— О, царице, вие няма да отворите лесно касетката. Трябва пред вас с трион да бъде отрязан в основата си храмът, който ще представлява.
По знак на Македа началникът на шамбеланите отиде да донесе трион.
В това време Хайзар плесна втори път с ръце и двадесет и четири негови придружители поставиха пред нозете на царицата двадесет и четири сандъка, съдържащи — както обясни той — вълнени платове, воали, пурпур, килими, брокати, редки розови храсти, амфори с дълголетна вода.
Македа показа колко е доволна, но от нетърпение да прочете посланието на Соломон благодари на Хайзар, нареди да отнесат сандъците и остана сама с главния ковчежник и началника на шамбеланите.
Отрязаха касетата, Македа извади от нея нефритения лъв невредим. Дали Соломон е успял да го отвори? Тя отвинти кутията от скъпоценен камък, извади от нея един дълъг и тънък пергамент, изписан с еврейско писмо в запечатан с шестоъгълния Соломонов печат, на който бяха гравирани страшни имена.
Македа счупи печата, от който ухаеше на муск и алое.
В посланието се четеше: