Савската царица

Аз, Соломон, пък ти казвам:
О, Перла, защо ли не поискам да те видя?
Ела! Със замряло сърце Соломон те очаква
в подножието на Храма.
Той знае, радостта му ще е голяма
И на Иехова се моли.
Каквото Бог върши, го върши добре.
По пътя Иехова ще те закриля.
Ще прави стъпките ти леки
и пътят ти ще съкрати.
Ще тласка платната напред.
Ела!
Ще се помъча да отмахна тъгата — воал
що ти обвива сърцето,
погледа ти светъл засенчва,
и на стъпките ти тежи.
О, Македа!

Дори камъните ще викнат „Осанна“!
Цветята по-силно ще дъхат.
Ще реват лъвовете от теб укротени,
О, Македа!
От вида ти мъдростта ми по-голяма ще стане,
ще открие за теб истината единствена.
И ти ще намериш покой.

Разбираш ли ти като мен, че най-мъдрият сред мъжете,
превъплъщение на Иехова,
син на Давид,
Емир на вярващите,
Владетел на четирите вятъра и четирите хоризонта,
Господар на Печата и на Обреда,
Пазител на Закона и Ковчега,
е отреден от Бога
за най-красивата между жените,
лъвицата на иудейско племе
царицата на Юга и на утрото,
Владетелка на Симиена, Сава и васалните държави,
господарка на природните стихии,
царица на моретата?

Разбираш ли ти като мен съчетанието на двете звезди?
И че мъдростта се опира на красотата?
Ако умората ти е голяма и челото тежи,
ако маговете се дивят по твоето униние,
ако се боиш, о, Македа, от път до Иудея,
на пристана моите кораби ще вдигнат платна
и при теб ще ме отнесат,
по-бързо от светлината.

Воалът, който ти пращам, ревнуващ от
всичките открили те погледи преди мен,
погледи, що те познават и обожават,
с него ти аз искам да се обвиеш
и на сияйната ти прелест
първи да се насладя.
Ти си ми предопределение. И ще стане каквото трябва да стане.

Ето това е за Македа,
недокосната и пречиста,
росно цвете сред цветята.
Тъй мисли, говори, пише и подпечатва
Соломон.