Македа го поставяше кокетно на главата си, когато заобикаляйки стражата, един войн се хвърли в краката й.
Тя нададе вик и се хвана за ръката на Хайзар, готов да удари нахалника: в него бе разпознала верния Асир, който беше доказвал достатъчно предаността си към нея, за да не го изслуша. Веднага мислено направи връзка между него и присъствието на Асадарон.
— Какво искаш, говори!
— О, велика и прекрасна царице, току-що открих заговор срещу ценния ви живот — задъхано отговори Асир.
— Кажи кои са заговорниците?
— Асирийците.
— Какво искат?
— Да ви отвлекат, щом гребците ви откарат в открито море.
Хайзар беше готов да извика регента, главния равин, главнокомандващия армията, главния шамбелан и хората си, за да се накажат асирийците. Но царицата, която бе бърза в мислите и действията си, се намеси:
— Благодаря ти, Асир. А ти, Хайзар, запази мълчание. Не желая нито битки, нито кръв. Мъртвите биха били лошо предзнаменование за пътуването ми. Да направим нещо друго.
— В такъв случай, нека си разменим дрехите, царице. Аз ще се завия с този воал, ще вляза във вашата лодка и ще се излегна. Вие ще тръгнете с моята туника и моята шапка към вашия кораб, качена на проста лодка. Ще видим дали ще посмеят да нападнат вашата лодка.
Така и направиха. Хайзар и фалшивият Асир се насочиха към кораба-паун, а фалшивата Македа, обвита с воала на Соломон, премина по пурпурния килим и се настани в царската ладия. Всички погледи се бяха насочили към царския плавателен съд, чудо на чудесата, изваяно от кедрово дърво с инкрустирани златни и сребърни арабески. На кърмата му се издигаше шатра, а под нея бе нареден богат пурпурен диван с бродирани възглавници. Вътре в шатрата, украсена с дебели завеси седеше фалшивата Македа.
Никой не беше открил измамата.
Ладията се понесе с усилието на гребците, гръмнаха акламациите на тълпата и войниците, които мислеха, че поздравяват царицата. После неочаквано видяха как над ладията връхлетяват три много леки асирийски съда. На носа на единия стоеше изправен Асадарон. Корабчетата смело обградиха царската ладия и с един страшен скок Асадарон се озова в нея, дръпна завесите, за да грабне и отнесе царицата.
В този момент, фалшивата Македа, пъргава като котка, се превърна в мъж и се хвърли върху Асадарон, повали го, извади меча си и начаса между тях започна битка на живот и смърт.
Мъжът беше Асир. На брега тълпата ревеше от ужас, защото не разбираше успешната измама и смяташе, че Перлата е в опасност. За да й се притекат на помощ, войните пуснаха на вода лодки.
Малко по-късно, качил се на царския кораб-паун, Асир предаде на Македа драматичната сцена така:
— Отхвърлих воала, с който бях обвит, изругах Асадарон, който отстъпи назад ужасен, и му извиках. Погледни ме, Асадароне! Аз съм асириец, осакатен от подлата Семирамида и пратен в изгнание от теб! Ти на два пъти ме обиди, веднъж в Таджура и после в Сава, а днес обиди благородната Савска царица. „Отбранявай се!“ Асадарон не отговори, но започна да се отбранява. Той нямаше предимство, защото на борда на клатушкащата се ладия беше с гръб към морето. Боят ни пламна бързо и угасна след малко. Аз удрях умело, принцът отговаряше. Неочаквано той се заклати и падна в морето с окървавено лице. Асирийските галери го спасиха и се понесоха с усилно гребане. Преди още савските кораби да успеят да се задвижат, трите галери се откроиха на хоризонта.
Слушайки този разказ, Македа беше стъписана.
— Мислиш ли, че си убил княза? — попита тя.
Асир я увери, че ударът, който неволно му бе нанесъл по лицето, не беше смъртоносен.
Царицата си пое дълбоко въздух и се усмихна. Нареди да не се преследват асирийските галери и обяви, че ще иска извинения от цар Салманасар.
Пътешествието на север
Една звезда, грейнала изведнъж в синята нощ, съобщи на Соломон за пристигането на Македа.
Страшната флотилия се насочваше към затворения край на Червеното море, като минаваше съвсем близо покрай брега. Корабът-паун на Македа и корабите на Соломон се ескортираха от целия мощен савски флот.
Македа беше наредила корабите да преминават възможно най-близо до бреговете на Йемен. Така населението по крайбрежието можеше да наблюдава царското великолепие и могъщество. Флотът на Савската царица се състоеше от три големи тримачтови ветроходни кораба, подсилени с по два реда каторжници с дълги гребла. Тези смели и бързи кораби кръстосваха моретата. Следваха ги четири броненосци, тласкани от по четири реда каторжници с къси гребла. При нападение те се приближаваха съвсем близо до неприятелските съдове, така че в подходящ момент да свалят тежките подвижни мостове, по които савските войници се хвърляха в атака, размахвайки брадви. Тези бойни кораби бяха снабдени с железни тръби, по които се изстрелваха парцалени топки, импрегнирани със запалена смола, която обливаше неприятелските съдове с огън, и с куполи с гигантски лъкове, от които с колосална сила се изстрелваха железни стрели. Броненосците носеха още две дълги и широки лодки, наречени „затворените дяволи“, защото бяха покрити с извита тенекия за прикритие на екипажа срещу нападение. „Затворените дяволи“ имаха специалната задача да потопяват вражеските съдове, като правеха с помощта на свредели огромни пробойни в корпусите. Нерядко моряците, натоварени с такава опасна мисия загиваха; затова привързаните с вериги за пейките каторжници предварително се заклеваха да победят или да умрат.