Когато кортежът стигаше до някое село, равините и левитите запяваха химни, съобщавайки за пристигането на дъщерята на пророк Ангебо сред народа на Иехова. Свещенослужители от храма на Иехова в Сава и Аксум хвърляха във въздуха стълбове пясък като символичен обреден жест. След тях внушително и дисциплинирано крачеха военни части. Страшна сила се излъчваше от тези бойци, фанатизирани от вярата и от предаността си към почти обожествената владетелка.
Навсякъде тълпите изразяваха възхищението си и се кланяха до земята на Македа, която им хвърляше пеперудки от напарфюмирана коприна като спомен от преминаването й. Тогава съветниците на короната изтъкнаха пред Соломон каква опасност крие това преклонение пред една чужденка. Жителите на Иудея недоволстваха срещу извънредните данъци, с които ги отрупваха за построяването на Храма. А ако Савската царица идваше в Иерусалим със завоевателски намерения, за нея нямаше да има нищо по-лесно от това да се възползва от своята популярност и от народното недоволство, за да разпали бунтове и да завземе града.
Соломон посрещна с гняв тези слова. Тези грубияни смееха да посягат на идола на поетичния му блян? Изгони ги всичките и задържа само приятеля си Натан, първия жертвоприносител на Храма. Последният му бе посочил опасностите от навлизането на кортежа в града, тъй като задръстените улици можеха да улеснят безредиците и грабежите. Съветът му бе много мъдър, защото всеки ден към този кортеж се присъединяваха и много иудеи. Цялото това множество в града щеше да попречи на реда на церемониите.
Соломон изпрати вест до Пречистата Перла, че я кани да дойде в двореца следващия вторник, тоест след два дни. Обясни й, че щял да я приеме в обстановка, достойна за нейното великолепие, в залата на химните, част от Храма, в който той бе издигнал трона си. Добави също разумните съображения за избягване на суматохата в града, която щяла да попречи на приготовленията за празненствата, с които той възнамеряваше да я почете. Македа незабавно му отговори, че щяла да остане в лагера, в който войските й се бяха укрепили пред вратите на Иерусалим, и щяла да влезе в града следващия вторник.
Едва тогава Соломон можа да се отдаде на трескавите приготовления за показ на бойци, богатства и най-пищни дрехи и блясък.
Жената воин
Първом царицата видя незаетия празен златен трон. Царят се изправи. С ръка, блестяща от звезди, той посочи това място. И с този жест очерта бъдещето цяло…
Във вторник Иерусалим кипеше от ранни зори. Кортежът на царицата пристигна пред вратите на града в третия час.
От името на царя командирът на иудейските армии посрещна царицата, заобиколена от офицерите й. От името на главния равин на свой ред я приветства вторият равин. После сто и двадесет девойки придружиха един старец, който й поднесе хляб и вино с думите:
— Яжте и пийте, о, царице на утрото, ние желаем да сте щастлива между нас!
Македа беше трогната от простотата на този спонтанен прием от страна на един сроден на нея народ. Слизайки от носилката, тя отговори на стареца така:
— Щастлива съм, че иудеите ме приемат като своя сестра. Аз, Савската царица, дъщерята на пророка Ангебо, желая вие да сте мои гости. Ще се сервира ядене на всеки израилец, който седне на трапезата ми. От мое име офицерите от свитата ми ще посетят инвалидите. А бедните в града ще получат сто хиляди шекела.
С тези думи Македа влезе в Иерусалим. Градът беше украсен като цветна градина. Цветя от всички краища на страната вехнеха под стъпките й или висяха на ухайни гирлянди от балконите на украсените с червени и зелени килими и сенници. По вратите и прозорците съдове с благовонни масла разнасяха аромати.
Царската делегация пристъпваше по протокол в колоритен, внушителен и величествен ред, от който лъхаше неудържимо впечатление на сила и очарование. Посред овациите на посрещачите делегацията премина като кораб, порещ вълните.
В това време Соломон наблюдаваше от най-високата кула на Храма. Очите му виждаха как кортежът навлиза в обления от слънце град. В ушите му трептяха звуците на фанфарите и виковете на тълпата. Целият Иерусалим приветстваше в лицето на Савската царица красотата, престижа и приказното богатство.
Царят поет се радваше като дете на осъществяването на частица от епичната му мечта. Вълнуваше се, че народът му се ентусиазира от красотата, защото такава беше крайната цел на неговото царуване: апотеоз на хармонията.